Тренко Руянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тренко Руянов
Тренко Рујановић
сръбски революционер
Снимка от 1908 г.
Снимка от 1908 г.

Роден
1870 г.
Починал
1910 г. (40 г.)
Тренко Руянов в Общомедия
Сръбски войводи след Младотурската революция.
Прави: Дане Стоянович, Йован Долгач, Тренко Руянов, Чума, Божко Вирянец, Петко Илиев
Седнали: Глигор Соколов, Йован Бабунски

Тренко (Трене) Иванов Руянов, известен като Крапянин (на сръбски: Тренко Рујановић Крапљанин), е сърбомански войвода, бивш четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тренко Руянов е роден в прилепското село Крапа, откъдето идва и прякорът му Крапянин. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Македонския комитет като кичевски войвода с 9 души четници.[2] По-късно се присъединява към ВМОРО. Минава на сръбска страна и оглавява чета на сръбската пропаганда, съставена от българи ренегати.

Стефан Аврамов пише:

Григоръ Соколовъ, Иванъ Дългъчътъ и Тренко отъ Крапа, като бивши четници на ВМРО, познаваха всички мѣстни дейци на Организацията. Освенъ това, като родени отъ тоя край, тѣ познаваха много добре мѣстностьта и почнаха да устройватъ засади за избиването имъ.[3]

Христо Силянов пише:

А една чета, съставена само отъ ренегати, съ войвода Тренко отъ с. Крапа, и опитала се, презъ пролѣтьта сѫщата [1904] година, да се прехвърли въ Порѣче по другъ пѫть — на юго-западъ отъ Скопие — свърши твърде печално: при с. Пуста-Брѣзница, скопско, тя бѣ издебната отъ порѣчката чета на Арсо Локвички и изцѣло избита съ изключение на трима, спасени съ бѣгство — между последнитѣ и войводата Тренко.[4]

През април 1903 година участва в сражението с четата на Стефан Димитров при Ореше.

На 18 юний 1905 година Тренко заедно с Григор Соколов води тричасово сражение в Степанци с четата на Панчо Константинов.[5] На 15 април 1907 година в местността Яворът при село Црешнево четата на Дачо Йотов попада в засада на четата на Тренко Крапянин и сръбска милиция от Поречието. Но благодарение на добрите отношения на ВМОРО с кехаята на Теовския манастир Кямил ага, пристигналата турска потеря напада сръбската чета, която дава 15 жертви.[6]

В 1907 година участва в сражението при Куртов камен.

След Младотурската революция се легализира. Революционната му дейност е възстановена през пролетта на 1910 година, когато Руянов започва да действа с петчленна чета в Прилепско.[7]

На 24 юни 1910 година българският консул в Битоля Тодор Недков пише в доклад до генералния консул в Солун Атанас Шопов:

В Прилепско, от 2-3 месеца насам обикаля заедно с 3-4 четници войводата Трене Руянов, от с. Крапа, Прилепска каза. И спрямо тая сръбска чета властта не е взела никакви мерки.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стојанчевић, Владимир. Село Крапа у Поречу и његов свештеник поп Тасе Коневић на почетку 19. века, в: Братство ХІІІ, Београд, 2009, с. 217 - 233.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 146.
  3. Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Материяли за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, 61.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 290.
  5. Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Материяли за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, 67 - 68.
  6. Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Материяли за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, 56 - 57.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 6, 10 май 1910, стр. 4.
  8. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 481.
     Портал „Македония“         Портал „Македония