Драгутин Димитриевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Драгутин Димитриевич
Драгутин Димитријевић
сръбски офицер
Около 1900 г.
Около 1900 г.

Роден
Починал
24 юни 1917 г. (40 г.)
Драгутин Димитриевич в Общомедия

Драгутин Димитриевич, наречен Апис (на сръбски: Драгутин Димитријевић Апис или Dragutin Dimitrijević Apis), е сръбски офицер, генералщабен полковник от войската на Кралство Сърбия. Апис организира и ръководи Майския преврат в 1903 година, при който е убит крал Александър Обренович, участва в сръбската въоръжена пропаганда в Македония, организира Сараевския атентат в 1914 година, който дава начало на Първата световна война. След присъда на военен съд е разстрелян на 26 юни 1917 година в Солун за планиране на държавен преврат и убийство на регента Александър Караджорджевич.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Белград, Сърбия, в 1876 година. Рано остава сираче без баща и е отгледан от сестра си Йелена и съпруга ѝ Живан Живанович.[1] Завършва белградската гимназия и ниското училище на Военната академия в 1896 година. Постъпва на служба ва 7и пехотен полк в Белград като подпоручик. През септември 1898 година се записва във висшето училище на Военната академия за генералщабни офицери. През август 1899 година е произведен в поручик от пехотата.

Майския преврат[редактиране | редактиране на кода]

Димитриевич е основен организатор на заговора срещу крал Александър Обренович. В нощта на 29 май 1903 година той повежда заговорниците от Офицерския дом в двора, където при търсенето на краля и кралицата е тежко ранен с три куршума в гърдите. Благодарение на силната си природа, Димитриевич преодолява тези рани и неговото въздействие върху офицерите от армията и чиновниците силно нараства. Парламентът го обявява за „спасител на отечеството“ и той започва да преподава тактика във Военната академия. Димитриевич дори опитва да привлече на своя страна Никола Пашич, но въпреки натиска и заплахите това не става.

В 1905 г. полага изпита за Генералния щаб и отпътува да учи в Берлин. След връщането си в Сърбия е разпределен в генералщабното отделение на военното министерство и служи в него от септември 1906 до март 1907 г.

Включва се в сръбската четническа акция и заминава за Македония, но скоро се връща и става помощник началник щаб на Дринската дивизия (1908).

Черна ръка[редактиране | редактиране на кода]

Апис (дясно) с другари

В 1911 година със свои другари основава тайното сдружение „Обединение или смърт“, познато под името Черна ръка (Црна рука). При мобилизацията през септември 1912 г. заболява тежко от отравяне на кръвта и е върнат в Белград и не успява да участва в Балканските войни. Като ръководител на военното разузнаване успява да изплете широка мрежа от контакти.

Гробът на полковник Драгутин Димитриевич и майор Любомир Вулович на Зейтинлъка

Контролира организацията Млада Босна, която извършва атентата срещу австроугарския престолонаследник Франц Фердинанд в 1914 година. Един от оцелелите атентатори, Мухамед Мехмедбашич бяга при него и остава с него до смъртта му.

Първа световна война и Солунския процес[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война ръководи разузнавателната служба. След това е началник щаб на Ужичката и Тимошката дивизия. След това е помощник-началник щаб на ІІІ армия.

В 1916 г. е повишен в полковник.[2]

Никола Пашич решава да се отърве от опасните дейци на Черна ръка. През декември 1916 година Димитриевич е арестуван на Солунския фронт и е обвинен в „подривна дейност“ с политически цели. Освен това в обвинението се твърди, че е прикривал Раде Малобабич и Мухамед Мехмедбашич, които са обвинени, че на 29 август 1916 година са искали да извършат атентат срещу престолонаследника регент Александър, когато с автомобил се придвижда от Острово към своя лагер. Процесът се води от военен съд в Солун, който на 23 август го осъжда на смърт. Разстрелян е на 14 юни 1917 г. на Солунското поле заедно с артилерийския майор Любомир Вулович и Раде Малобабич. В 1953 година делото е разгледано отново в Белград и всички присъди са обявени за нищожни, а осъдените реабилитирани.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Живановић, Живан. У Качеру 1914, стр. 216 – 217, в: Колубара, цвелики народни календар за преступну 2004. годину; откъсът е от спомените „Србија у ратовима“, Београд, 1958.
  2. Dragutin Dimitrijević. // Encyclopaedia Britannica. Посетен на 5 октомври 2013 г.
  3. MacKenzie, David. The Exoneration of the „Black Hand“ 1917 – 1953, Boulder, CO, East European Monographs, 1998, p. 290.
     Портал „Македония“         Портал „Македония