Василие Търбич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василие Търбич
Василије Трбић
сръбски революционер

Роден
Починал
1962 г. (81 г.)
Етнос сърби
Василие Търбич в Общомедия

Василие Търбич (на сръбски: Василије Трбић или Vasilije Trbić), известен като Васил Велешки, е сръбски войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Василие Търбич и Петко Илиев
Сватбата на Търбич в Теово

Търбич е роден в славонското село Биело бърдо, тогава в Австро-Унгария. Учи в родния си край, а после заминава при роднини в Кралство Сърбия и завършва четири гимназиални класа в Парачин и Алексинац. Заминава за Света гора с идеята да стане монах,[1] но след убийството на български монах в Хилендарския манастир от страна на сръбски гимназисти от Солун, е принуден да напусне Света гора[2] и се включва в сръбската въоръжена пропаганда в Македония като войвода на чета във Велешко.

По време на Балканската война е начело на чета на Черна ръка, която тероризира видните българи в Ресен и Ресенско под предлог общо разоръжаване на селата. Така например Ефтим Трайков от Крани, който отказва да предаде пушката си, е жестоко пребит и заровен до кръста в земята. В Сливница са бити с часове до смърт Крум Сливенчанец и българският свещеник Петър. Извършени са мащабни реквизиции от видните българи Михаил Татарчев, Георги Трайчев, братя Ляпчеви. Напълно обрани са къщите на забегналите в България.[3]

След Междусъюзническата война се установява във Велес. Търбич участва в смазването на Тиквешкото въстание в 1913 година. По време на Първата световна война действа 6 месеца като разузнавач в тила на българските части[4][5], като неговите действия осуетява началникът на военно-полицейската секция във Велес Стефан Петков.[6]

След войната Търбич става политик и депутат от Югославската национална партия.[7] Избран е в 1925 година, както и в 1927 година от Народната радикална партия. Избран е и на изборите в 1931 година от Прилепския стрез.[8]

Той е баща на Войче Търбич, четнически войвода от Втората световна война.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаjи воjводе велешког, 1, 2, Београд, 1996.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 88. (на сръбски)
  2. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаjи воjводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 22.
  3. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  4. Владимир Стојанчевић, „Трбићеви мемоари као историјски извор о српској народности у Маћедонији“[неработеща препратка]
  5. Биография на Василие Търбич
  6. Биография на Стефан Петков от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  7. Parachutes, patriots and partisans. Books.google.se. Посетен на 9 февруари 2010.
  8. Митриновић, Чедомил М. Прво југословенско Народно претставништво изабрано 8. новембра 1931. године. Београд, Штампарија Ж. Маџаревић, 1931. с. 89. (на сръбски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония