Стефан Симич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Симич
Стеван Симић
сръбски политик
Роден
Починал
25 юни 1962 г. (80 г.)
Учил вБелградски университет
Научна дейност
ОбластИстория, география

Стефан Симич (на сръбски: Стеван Симић или Stevan Simić) е македонски сърбоманин, сръбски географ и историк, революционер, деец на Сръбската четническа организация в Македония и югославски политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1882 година в Кратово, Османската империя. Основно училище завършва в родното си място, а гимназия в Солун и Цариград. След завършването си става учител в село Туралево. В 1902 година заминава да учи във Философския факултет на Великата школа в Белград, където се дипломира в 1906 година при Йован Цвиич.

Запознава се с основателите на Сръбска отбрана Милорад Годжевац, Йован Атанацкович и Василие Йованович и става член на революционния комитет. От 1906 до 1912 година е преподавател в сръбските гимназии в Битоля, Плевля, Солун и в Скопие. Активен член е на сръбската четническа организация.

През Първата световна война (1914 – 1918) служи като преводач в Британското командване. След войната е директор на сръбските гимназии във Велес,[1] Охрид и Призрен. В писмо от началото на 1923 година до Дружеството „Свети Сава“, писано от Симич като директор на гимназията във Велес, е отбелязано:

„ „Сегашните генерации в Южна Сърбия не ни обичат, а ни презират, особено в градовете... училищата са най-важен фактор, който ще прероди нашите краища.“[2] “

Награждаван е като управник на най-добрите учебни заведения в страната.[3] Заради противоречия с управляващите партии е пенсиониран в 1929 г., след което е избран като депутат от Кратовски срез. Политически противник е на сърбоманския войвода Мино Станков, който през 20-те и 30-те години на ХХ век разполага с неограничена власт в Кратовско. Симич е автор на обширен доклад за убийствата и издевателствата на Станков.[4]

След началото на Втората световна война се връща в Белград, където остава до края на войната. След нея си променя името и се определя като македонец. Автор е на редица изследвания от областта на етнологията, историята и археологията. Умира в Скопие в 1962 година. Архивът му, пазен в Архива на Сръбската академия, е първоразряден източник за историята на сърбоманията в Македония.[5]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Историја кратовске области, Београд, 1914.
  • Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд, 1998.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Вучетић, Биљана. Српска револуционарна организација у Османском царству на почетку XX века. Историјски часопис, књига LIII, 2006. с. 363. Посетен на 29 ноември 2013 г.
  2. ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 596. (автор на раздела – А. Апостолов)
  3. ↑ Народна енциклопедија СХС 4, 1929, 133.
  4. ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 594-603, 641-699.
  5. ↑ Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд 2012, предговор Ј. Бајића, 9 – 25.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Симич&oldid=11262418“.