Стефан Симич

Стефан Симич Стеван Симић
	сръбски политик
Роден	9 май 1882 г. Кратово, Османска империя
Починал	25 юни 1962 г. (80 г.) Скопие, Федеративна народна република Югославия
Учил в	Белградски университет
Научна дейност
Област	История, география

Стефан Симич (на сръбски: Стеван Симић или Stevan Simić) е македонски сърбоманин, сръбски географ и историк, революционер, деец на Сръбската четническа организация в Македония и югославски политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1882 година в Кратово, Османската империя. Основно училище завършва в родното си място, а гимназия в Солун и Цариград. След завършването си става учител в село Туралево. В 1902 година заминава да учи във Философския факултет на Великата школа в Белград, където се дипломира в 1906 година при Йован Цвиич.

Запознава се с основателите на Сръбска отбрана Милорад Годжевац, Йован Атанацкович и Василие Йованович и става член на революционния комитет. От 1906 до 1912 година е преподавател в сръбските гимназии в Битоля, Плевля, Солун и в Скопие. Активен член е на сръбската четническа организация.

През Първата световна война (1914 – 1918) служи като преводач в Британското командване. След войната е директор на сръбските гимназии във Велес,^[1] Охрид и Призрен. В писмо от началото на 1923 година до Дружеството „Свети Сава“, писано от Симич като директор на гимназията във Велес, е отбелязано:

„

„Сегашните генерации в Южна Сърбия не ни обичат, а ни презират, особено в градовете... училищата са най-важен фактор, който ще прероди нашите краища.“^[2]

“

Награждаван е като управник на най-добрите учебни заведения в страната.^[3] Заради противоречия с управляващите партии е пенсиониран в 1929 г., след което е избран като депутат от Кратовски срез. Политически противник е на сърбоманския войвода Мино Станков, който през 20-те и 30-те години на ХХ век разполага с неограничена власт в Кратовско. Симич е автор на обширен доклад за убийствата и издевателствата на Станков.^[4]

След началото на Втората световна война се връща в Белград, където остава до края на войната. След нея си променя името и се определя като македонец. Автор е на редица изследвания от областта на етнологията, историята и археологията. Умира в Скопие в 1962 година. Архивът му, пазен в Архива на Сръбската академия, е първоразряден източник за историята на сърбоманията в Македония.^[5]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Историја кратовске области, Београд, 1914.
Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд, 1998.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Вучетић, Биљана. Српска револуционарна организација у Османском царству на почетку XX века. Историјски часопис, књига LIII, 2006. с. 363. Посетен на 29 ноември 2013 г.
↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 596. (автор на раздела – А. Апостолов)
↑ Народна енциклопедија СХС 4, 1929, 133.
↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 594-603, 641-699.
↑ Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд 2012, предговор Ј. Бајића, 9 – 25.

[1] Вучетић, Биљана. Српска револуционарна организација у Османском царству на почетку XX века. Историјски часопис, књига LIII, 2006. с. 363. Посетен на 29 ноември 2013 г.

[2] Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 596. (автор на раздела – А. Апостолов)

[3] Народна енциклопедија СХС 4, 1929, 133.

[4] Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 594-603, 641-699.

[5] Комитско четовање у Старој Србији и Македонији 1903 – 1912, Београд 2012, предговор Ј. Бајића, 9 – 25.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]