Милан Чемерикич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Чемерикич
Милан Чемерикић
сръбски политик
Роден
Починал
11 януари 1940 г. (62 г.)

Учил вБелградски университет
Първата скупщина на отоманските сърби в Скопие на Сретение, 1909 година.

Милан Чемерикич (на сръбски: Милан Чемерикић или Milan Čemerikić) е сръбски национален деец, участник в Сръбската пропаганда в Македония, журналист, учител, преводач и банкер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Чемерикич е роден на 12 февруари 1877 година в косовския град Призрен, тогава в Османската империя. Завършва основното си образование в родния си град, където научава турски, албански и малко църковнославянски. В 1898 година завършва Галатасарайския лицей в Цариград. Учи една година право в Цариградския университет и две години (1902 - 1903) френски език и литература във Философския факултет на Великата школа в Белград. Връща се в Призрен и започва да преподава сръбски, френски и омолитика в Призренската семинария от 1900/1901 до 1906/1907 година. От лятото на 1906 до януари 1907 година специализира френски в Швейцария. От 1907 до 1909 година е учител в Скопската сръбска гимназия.[1] Поддържа връзка със сръбската революционна организация.

След Младотурската революция в 1908 година е делегат на Първата сръбска конференция, провела се между 12 и 15 август 1908 г. в Скопие, на която е основана Сръбска демократическа лига в Османската империя.[2] Избран е в Централния ѝ комитет. Поддържа връзки с младотурския комитет. В 1910 година преподава за кратко в Солун. От 1910 година започва да се занимава с журналистика и пише в скопските вестници. Редактор е на „Цариградски гласник“, „Вардар“, „Глас Явности“, дописник е на „Политика“ и „Руское слово“.[1] В 1912 година е против опитите на сръбското правителство да преговаря с младотурците в Цариград, както и против избора на Богдан Раденкович за рашко-призренски митрополит.

През Балканската война е военен кореспондент от Цетине и Адриатика, а по време на Междусъюзническата – от Скопие. След войната става началник на Скопската банско управление.[1]

През Първата световна война е войник, а след разгрома на сръбската армия и оттеглянето ѝ на Корфу е преводач. По-късно е в Женева, къдета прави прегледи на вражески печатни издания.

След Първата световна война се връща в Скопие и редактира първо „Привредни гласник“, а по-късно „Южна Сърбия“. От 1921 до 1932 година е директор на банка в Скопие. Пише икономически анализи.[3][1]

Умира в Скопие на 11 януари 1940 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ]]Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 167. (на сръбски)
  2. Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест – Записник – Организация. Скопље, Издање „Српског клуба“, 1908. с. 6.
  3. Vukadinović, Zoran Č. Milan Čemerikić. // Baština 22. 2007. с. 323 – 331.