Илия Бирчанин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за сръбския войвода от 20 век. За сръбския кнез от Първото сръбско въстание вижте Илия Бирчанин (кнез).

Илия Бирчанин
Илија Бирчанин
сръбски войвода

Роден
Починал
3 февруари 1943 г. (55 г.)
Илия Бирчанин в Общомедия

Илия Ж. Трифунович, известен като Бирчанин (на сръбски: Илија Трифуновић-Бирчанин или Ilija Trifunović-Birčanin), e сръбски четнически войвода. Илия Бирчанин взима участие в сръбската въоръжена пропаганда в Североизточна Македония. Участва в Балканските и Първата световна война, а по-късно е председател на Сдружението на сръбските четници. В 1941 година сътрудничи с италианците с благословията на върховния четнически командир Дража Михайлович, до италианската капитулация в 1943 година. През пролетта на 1942 година е назначен от Михайлович като четнически командир в Далмация, Херцеговина, Западна Босна и Югозападна Хървания. Умира в Сплит в 1943 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Илия Бирчанин.

Илия Трифунович е роден в 1877 година в град Топола. В 1906 година се присъединява към сръбската пропаганда и е четник на войводата Петко Илиев, с който действа в Скопска Църна гора. По-късно е четник на войводата Войн Попович (войвода Вук) в Кумановско, където остава до избухването на Балканската война в 1912 година.[1]

Участва в Балканските и Първата световна война с частта на Войн Попович. На 29 ноември 1916 година при щурма на Грунищките височини на Сива стена на Каймакчалан, в който Попович загива, Трифунович-Бирчанин губи едната си ръка и е провъзгласен за войвода.

След войните участва в потушаването на албански бунт в Косово.

От 1929 година, когато политическите партии в Югославия са забранени, до 1932 година Трифунович-Бирчанин е председател на Сдружението на сръбските четници за свобода и отечество.[2]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

След 1932 година Трифунович-Бирчанин е водач на Народна отбрана, националистическа организация на ветерани от войните.[3] Народна отбрана е изключително влиятелна върху сръбското обществено мнение и на няколко пъти отправя апели към регента принц Павел да се съпротивлява на натиска от Германия за присъединяване към Тристранния пакт. По това време Трифунович-Бирчанин е в близък конкатк с британското Управление за специални операции (УСО), което активно се опитва да предотврати присъединяването на Югославия към Оста.[3] УСО финансира Народна отбрана и установява особено близки връзки с Бирчанин.[4]

След разкритието, че Драгиша Цветкович и Алексанъдр Цинцар-Маркович, югославските премиер и външен министър, ще пътуват до Виена на 24 март 1941 година, за да подпишат Тристранния пакт, УСО задейства преврат в страната. Илия Трифунович-Бирчанин участва активно в подготовката и изпълнението на преврата, като уведомява УСО, че превратът има 99% шанс за успех, и че подготовката върви добре.[5]

Военният преврат, ръководен от шефа на военновъздушните сили генерал Душан Симович, е извършен на 27 март и принц Павел е заместен от крал Петър ІІ. След няколко дни става ясно, че Симович не е чак толкова голям противник на Оста, както УСО се надява, и Трифунович-Бирчанин заедно с други офицери „обмислят възможността за втори преврат“,[6] макар и до германското нашествие от 6 април нищо да не е направено.

Доклад на офицера от сръбския четнически генерален щаб Иванишевич от Сплит за сътрудничеството на Трифунович-Бирчанин с италианците.

След разгрома на Югославия, Трифунович-Бирчанин бяга в Колашин, Черна гора, а оттам през октомври 1941 година в Сплит, който е под контролана Италия.[7] Четническите командири влизат в серия колаборационистки споразумения с италианските окупационни части, насочени срещу комунистическото партизанско движение. На 20 октомври 1941 година такова споразумение сключват Трифунович-Бирчанин, Доброслав Йевджевич и Анджело де Матеис, шеф на информационното отделение на италианския Шести армейски корпус.[8]

През януари 1942 година генерал Рензо Далмацо, командирът на Шести корпус, организира среща с надеждата четниците да вземат участие в обща операция срещу партизаните. На срещата присъстват Трифунович-Бирчанин, Добросла Йевджевич, Йездимир Дангич и Стево Радженович, макар „временно германците да налагат вето върху използването на четниците за такива цели“.[8] Дража Михайлович е в течение на колаборационистките споразумения на Йевджевич и Трифунович-Бирчанин и ги одобрява.[9]

Базиран в Сприт, Трифунович-Бирчанин е назначен от Михайлович за командир на четническата армия в Далмация, Херцеговина, Западна Босна и Югозападна Хърватия през лятото на 1942 година,[10] и „четническите и италианските документи ясно показват, че ролята му на офицер за свръзка между четническите формации и италианската втора армия е толкова важна, колкото и ролята му на командир на четническите части в тези райони“.[7] На 23 юни 1942 година с помощта на Трифунович-Бирчанин италианците създават първите части на Доброволческата антикомунистическа милиция, известна като MVAC (Milizia Volontaria Anti-Comunista), имаща за цел „унищожението на комунизма“.[11] През 1942 и 1943 година 19 – 20 хиляди четници „огромна част от техните части в италианската окупационна зона на Хърватската марионетна държава са организирани като италиански спомагателни части“ в MVAC и снабдени с оръжия, амуниции и облекло от италианците,[7] макар и споразумението с италианците да е застрашено в 1942 година, когато „италианците предупреждават четническите водачи Йевджевич и Трифунович, четехните части предизвикват хаос и затова те заплашват да спрат снабдяването с провизии и пари“.[12]

Освен Йевджевич, с когото работи тясно като свръзка с италианските части, подчинените на Трифунович-Бирчанин командири са Момчило Джуич (Северна Далмация), Илия Михич и Славко Белаяц (Лика), и Петър Бачович (Херцеговина и Югоизточна Босна).[7]

Трифунович-Бирчанин дълго време е с влошено здраве и умира в Сплит на 3 февруари 1943 година.[7] След смъртта му Йевджевич заедно с Джуич, Бачович и Радован Иванишевич обещават на италианците, че ще продължат неговата колаборационистка политика с тях срещу партизаните.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трифуновић, Илија. Крв четника, предговор Душан С. Николајевић. Београд, 1930. с. 4 – 5. Посетен на 2 ноември 2013 г.
  2. Tomasevich, Jozo; The Chetniks: War and Revolution in Yugoslavia, 1941 – 1945, p. 119; Stanford University Press, 1975; ISBN 978-0-8047-0857-9
  3. а б Williams, Heather; Parachutes, Patriots and Partisans: The Special Operations Executive and Yugoslavia, 1941 – 1945, p 29; C. Hurst & Co., 2003; ISBN 1-85065-592-8
  4. Cohen, Philip J., Riesman, David; Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History, p 25 – 26; Texas A&M University Press, 1996; ISBN 0-89096-760-1
  5. Williams, Heather; Parachutes, Patriots and Partisans: The Special Operations Executive and Yugoslavia, 1941 – 1945, p 31; C. Hurst & Co., 2003; ISBN 1-85065-592-8
  6. Williams, Heather; Parachutes, Patriots and Partisans: The Special Operations Executive and Yugoslavia, 1941 – 1945, p 33; C. Hurst & Co., 2003; ISBN 1-85065-592-8
  7. а б в г д Tomasevich, Jozo; The Chetniks: War and Revolution in Yugoslavia, 1941 – 1945, p. 218; Stanford University Press, 1975; ISBN 978-0-8047-0857-9
  8. а б Ramet, Sabrina P.; The Three Yugoslavias: State-Building and Legitimation, 1918 – 2004, p. 147; Indiana University Press, 2006; ISBN 0-253-34656-8
  9. Ramet, Sabrina P.; The Three Yugoslavias: State-Building and Legitimation, 1918 – 2004, p. 148; Indiana University Press, 2006; ISBN 0-253-34656-8
  10. Velikonja, Mitja; Religious Separation and Political Intolerance in Bosnia-Herzegovina, p. 167; Texas A&M University Press, 2003; ISBN 1-58544-226-7
  11. Davide Rodogno, Davide; Fascism's European Empire: Italian Occupation During the Second World War, pp. 307 – 08; Cambridge University Press, 2006; ISBN 0-521-84515-7
  12. Redžić, Enver; Bosnia and Herzegovina in the Second World War, p. 34; Routledge, 2005 ISBN 0-7146-5625-9
  13. Tomasevich, Jozo. War and Revolution in Yugoslavia, 1941 – 1945: The Chetniks. Stanford University Press, 1975. ISBN 0804708576. с. 218.
     Портал „Македония“         Портал „Македония