Душан Симович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Душан Симович
сръбски генерал

Роден
Починал

Етнос сърби
Религия Сръбска православна църква
Активен период от 1900 г.
Душан Симович в Общомедия

Душан Симович (на сръбски: Душан Симовић) е сръбски офицер, югославски военачалник – армейски генерал, началник на Генералния щаб, министър на войната, а до навършване на пълнолетие от крал Петър II – председател на Държавния съвет и началник на Генералния щаб на Кралство Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Военната академия в Белград през 1900 г. с чин подпоручик от артилерията. През 1905 г. завършва офицерския курс, а през 1912 – и генералщабния курс на академията. Взима участие в Балканските войни и Първата световна война. На Солунския фронт командва 7 пехотен сръбски полк. Там проявява интерес към въздухоплаването и зенитната артилерия, които са още на експериментално ниво на прилагане при бойните действия. След войната се посвещава изцяло на авиацията.

През 1936 г. е назначен на поста главнокомандващ Военновъздушните сили на Кралство Югославия, заменяйки на поста генерал Милутин Недич. От 1938 г. е произведен в чин генерал от военновъздушните сили, а от май същата година е началник на Генералния щаб на югославската кралска армия. Душан Симович е противник на военното обвързване на Югославия с Германия (даже с цената на нов Солунски фронт), поради което му се противопоставя със сила, извършвайки държавен преврат. Преди и след подписване на Тристранния пакт от Югославия е отстранен от длъжността началник на Генералния щаб, на който пост е назначен като негов заместник генерал Петър Косич.

На 27 март 1941 г. с подкрепата на верни сръбски генерали и военновъздушните части на кралството извършва военен преврат, сваляйки от власт правителството на Драгиша Цветкович. След преврата генерал Симович поема поста премиер-министър. Това води до т.нар. Априлска война, вследствие от която Югославия е тотално разгромена и на краля на Югославия и Душан Симович се налага да бяга през Гърция в Лондон. Остава на поста премиер в проанглийското югославско правителство в изгнание до т.нар. Каирска афера. През 1945 г. се завръща в Югославия, подкрепяйки новата Титова власт и съдействайки за осъждането на Дража Михайлович. До края на живота си пише мемоари и живее в Белград.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]