Дража Михайлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дража Михайлович
Драгољуб Михаиловић
сръбски генерал
Draza Mihailovic,1943.jpg
1981 г.
Роден
Починал

Награди Свети Сава
Легион за заслуги
Дража Михайлович в Общомедия

Драголюб (Дража) Михаилович (Драгољуб Дража Михаиловић, също Чича, Дража Михаилович или Михајлович) е сръбски генерал и герой от Първата световна война, който по-късно става предводител на националистическото движение на четниците, станали по-известни като Югославска армия в отечеството. В България поне до първата половина на 1943 година е бил възприеман като водач и на комунистическата съпротива, лавриращ между интересите на СССР и Великобритания с цел осъществяването на Великосръбската шовинистична доктрина след войната.[1]

Президентът на Съединените американски щати Хари Труман го награждава посмъртно с Ордена на почетния легион Legion of Merit за това, че четниците му спасяват живота на 500 американски летци по време на Втората световна война.

Михайлович е приет в Сръбската военна академия през 1910 и като курсант е изпратен на фронта по време на Балканските войни (1912 – 1913). През юли 1913 е повишен в чин младши лейтенант. Служи по време на Първата световна война и заедно със сръбската армия избягва в Албания през 1915 по време на дългото отстъпление на сръбските войски, по-известно като „Албанската голгота“. По-късно Дража Михаилович е награден с ордени за успехите си на Солунския фронт.

В периода юни 1935 – май 1936 година Дража Михайлович е военен аташе в югославската легация София, като активно работи с българската опозиция в лицето на различните фракции на БЗНС за поглъщане на България от Югославия под управлението на династията Караджорджевич.[2]

Осъден на смърт в белградския процес проведен в периода 10 юни – 15 юли 1946 г. който е формален, тъй като съдбата му е предрешена. Съдът не приема показанията на американските офицери във формированията на Михайлович по време на войната, както и на англо-американските летци, свалени над територията на Югославия и спасени от четниците (по време на войната са спасени повече от 500 пилота), а опиталите се да свидетелстват в негова полза жени са лишени от граждански права. На 15 юли Михайлович е осъден на смърт и на 17 юли е разстрелян. Мястото на погребението остава неизвестно. През март 1948 г. президентът на САЩ Хари Труман го награждава посмъртно с американския медал „Почетен легион“. През 2001 г. наградата е връчена на дъщеря му. Заради екзекуцията му генерал дьо Гол е един от двамата държавни глави, съвременници на Тито, отказали да се срещнат с него до краят на живота си, сравнявайки съдбата му с негова евентуална следвоенна екзекуция по заповед на водача на френските комунисти Морис Торез[3]. На 14 май 2015 година Сръбският върховен съд реабилитира посмъртно Дража Михайлович.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Библиотека „Народна дума" № 10,Горе рѫцетѣ, Дража Михайловичъ! Маринъ Тошевъ
  2. Британското разузнаване в България (1939 – 1945), страница 77. Военно издателство, ISBN 954-509-266-1, 2003.
  3. Alain Peyrefitte, C'était de Gaulle, Paris, Editions de Fallois Fayard, 1994, 609 p (ISBN 978-2-213-02832-3)