Сръбска православна църква
| Сръбска православна църква Српска православна црква | |
| Информация | |
|---|---|
| Произлязла от | Цариградска патриаршия |
| Основана | 1219 г. |
| Статут | автокефална |
| Предстоятел | патриарх Порфирий |
| Ранг | патриаршия |
| Обред | византийски |
| Календар | юлиански |
| Богослужебен език | сръбски, църковнославянски |
| Седалище | Белград, Сърбия |
| Диоцез | Сърбия Северна Македония Черна гора Хърватия Словения Босна и Херцеговина |
| Численост | |
| Епископии | 47 |
| Епархии | 46 |
| Паство | 9 000 000 |
| Сайт | www.spc.rs |
| Сръбска православна църква в Общомедия | |
Сръбската православна църква (на сръбски: Српска православна црква или Srpska pravoslavna crkva) е православна автокефална поместна църква, включваща около 11 милиона души, начело с патриарх Порфирий (интронизиран на 18 февруари 2021 г.). Тя включва православните епархии в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Италия и Унгария. Под нейна юрисдикция е и сръбската диаспора в Америка, Западна Европа и Австралия. Православната охридска архиепископия е автономна православна църква в Северна Македония, под юрисдикцията на Сръбската православна църква.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Сръбската архиепископия е образувана в Рашката епископия като придатък към Охридската архиепископия.[1]
През 1219 г. Сръбската православна църква получава автокефален статут и ранг на Сръбска архиепископия. През 1346 г. се влива в Печката патриаршия. През XIV век попада под османско владичество и в църковна зависимост от Цариградската патриаршия. През 1557 г. се възобновява Печката патриаршия.
През 1766 г. Печката патриаршия е ликвидирана и православните сърби се оказват отново в подчинение на Вселенската патриаршия. Едва през 1879 г. отново са автокефални, но само в рамките на княжество Сърбия, а после след коронацията на крал Милан в Жича през 1882 г. – в кралство Сърбия.
Обединението на всички православни епархии в единна Сръбска православна църква става през 1919 г. От 1920 г. е възстановен патриаршеският статут на Сръбската църква. По времето на Кралство Югославия и последвалия социалистически период, Сръбската православна църква е използвана от сръбските националисти за налагане на своите цели. Това довежда до отцепването на Православната охридска архиепископия през 1967 г., но и до днес никоя православна църква не е признала автокефалността на самопровъзглавилата се архиепископия за Македонската православна църква. Днес, в резултат на разпадането на бивша Югославия и настъпилата национална криза, Сръбската православна църква става пристан и опора на сръбски народ, което я прави много популярна и влиятелна сред сръбското общество.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Сръбската православна църква Архив на оригинала от 2011-02-24 в Wayback Machine.
- Pravoslavie.org.yu – новини от Сръбската Патриаршия Архив на оригинала от 2007-01-01 в Wayback Machine.
- Светосавие – сайт за сръбска православна култура
- Православно хришћанство.ru – каталог на сръбските православни страници в интернет (и на български език) Архив на оригинала от 2005-01-22 в Wayback Machine.
- Съобщение за смъртта на патриарх Павел ((ru))
- Новини на български от Сръбската Православна Църква[неработеща препратка]
| |||||||||||
|