Константин Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Константин Йованович
австрийски архитект
Роден
Починал
15 февруари 1923 г. (74 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия

Константин Анастасов Йованович е австрийски архитект от български произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 януари 1849 година във Виена, Австрия, в семейството на българския график Анастас Йованович. Някои сръбски източници определят Константин Йованович като сръбски архитект, тъй като семейството му е живяло известно време в Сърбия, когато баща му (родом от Враца) е бил управител на Кралския двор в Белград.

Константин Йованович завършва класическа гимназия във Виена, а през 1870 г. – архитектура като отличник на Политехниката на Цюрих. По-късно живее и работи във Виена, а през най-активните си творчески години работи в Белград и София. Автор е на проекта на Сръбската скупщина (1891 – 1892 г.) в Белград, сградата на Народното събрание, храма Свети Сава (Белград), както и на възстановената родна къща на Караджорджевичите в град Топола.

През 1879 г. е поканен от министър-председателя Петко Каравелов да изработи план за възобновяването на София и изработване проект на княжеския дворец. Пристига в България през 1880 г. За престой от няколко години проектира сградите на Първа софийска мъжка гимназия, първата сграда на Висшето училище (сегашната сграда на Факултета по журналистика) в София и сграда на гимназията в Лом. Създател е на първия и основен проект на сградата на Народното събрание в София, тържествено открита на 25 ноември 1884 г.

Константин Йованович е автор на изследване за строежа на църквата „Свети Петър“ в Рим, което е публикувано във Виена.

От 1914 г. до смъртта си живее в Швейцария. Умира в Цюрих на 15 февруари 1923 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]