Охридска архиепископия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Охридска архиепископия.

Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.[1])
Печат на Архиепископията от 1516 г.
Митрата на предстоятеля на Охридската архиепископия, Национален исторически музей, София
Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“

Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие[2] през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

История[редактиране | редактиране на кода]

С падането на България под византийска власт през 1018 г. с указите на император Василий II от 1019 г. - тя е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх. Диоцезът, българската народност на предстоятеля й и правата й са определени с две Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия.

Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на 12 век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων).

Независимостта ѝ от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.[3] В изпълнение на тях първи архиепископ е определен българин - Иван, монах от манастира „Свети Йоан“, но след него това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на епрископиите е намален.

Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:

Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог

.

Като приемници на Българска патриаршия, която хронологически е шеста по ред в църковната история, Охридските архиепископи като продължители на всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога "патриарх" и има сведеня, че в 14 век тази титла им е призната от Вселенската патриаршия.[4]

По-известните от охридските архиепископи са:

Базиликата "Света София", катедрален храм на Охридската архиепископия (11-14 век)

Катедрален храм на Охридската патриаршия е базиликата "Света София" в Охрид построена от Борис I в 863 г. върху стар християнски храм от късноримската епоха. Архиепископ Лъв през 11 в. също има принос към устройването на катедралата. Архиепископ Григорий I разширява притвора в 1317 г. През турското владичество „Света София“ е превърната в джамия и катедрален храм на патриаршията става „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“).

Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски — до 1767 г., когато Охридската архиепископия се закрива, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до предствителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне "от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Основни извори[редактиране | редактиране на кода]

  • Списък на 17 предстоятели на Охридската църква от края на 12 в. (Дюканжов списък)
  • 3 грамоти на Василий II, ок. 1020 г.
  • Велбъждка нотиция

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Снегаров, История на Охридската архиепископия-патриашия, С. 1931
  • Трендафил Кръстанов, Охридска архиепископия // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. II, София 1995, ISBN 954-07-0463-4(т. II), с. 899-903
  • Българската християнска цивилизация и българските манастири - Б. Димитров, ИК Фондация Ком, С. 2007

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, карта 11
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия. Том 2: От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394 - 1767). София, Печатница на П. Глушковъ, 1932.
  3. Българската християнска цивилизация и българските манастири - Божидар Димитров ИК "Фондация Ком", С. 2001.
  4. Българската християнска цивилизация и българските манастири - Божидар Димитров ИК "Фондация Ком", С. 2001.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]