Теофилакт Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теофилакт Охридски
Θεοφύλακτος Αχρίδος
византийски богослов и духовник

Роден
Починал
1107 г. (52 г.)
Византийска империя

Религия Православие
Философия
Регион Западна философия
Теофилакт Охридски в Общомедия

Теофилакт, архиепископ Охридски и на Цяла България (на гръцки: Θεοφύλακτος, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος και πάσης Βουλγαρίας) е византийски духовник, охридски архиепископ между 1084 и 1107 година. Той е сред най-изтъкнатите православни теолози на своето време и оставя коментари на евангелията и други новозаветни текстове, които през Ренесанса стават известни и в Западна Европа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теофилакт е роден в Еврипос на остров Евбея около 1050-1060 година. Той получава изключително за времето си образование при философа Михаил Псел в Константинопол. Император Михаил VII го назначава за учител на сина си Константин Дука Багренородни. След идването на власт на император Алексий I Комнин Теофилакт, може би смятан за твърде лоялен към предишната династия, е отстранен от столицата и е назначен за архиепископ на Охрид. Точната дата на това събитие е неизвестна, но се предполага, че то става малко след 1084 година.[1]

Теофилакт приема назначението си като заточение и многократно се оплаква в свои писма от провинциалната атмосфера и примитивните нрави на местните жители. Той прави и опити да си издейства от императора освобождаване от длъжността, но не постига успех. В същото време развива активна книжовна дейност, създавайки и изследвания за живота на Климент Охридски и останалите Седмочисленици. С влиянието си сред византийските книжовни кръгове той допринася за повишаването на авторитета на Охридската архиепископия. Вероятно около 1107 година Теофилакт е освободен от архиепископския пост и заминава за Солун. Датата на смъртта му е неизвестна.[1]

Според някои исторически източници едва ли назначаването на Теофилакт за охридкси архиепископ може да се смята като наказание. Напротив, съображенията които са ръководили императора и патриарха в това дело, били, че и двамата в него са виждали една от най-образованите личности на времето си, най-способен управител, който да уреди погърчената вече Охридска архиепископия, и постави здрави основи за ромеизацията на българския народ. По това време в България навсякъде вече се е служило на гръцки и всички български училища, основани от учениците на Свети Климент са били вече закрити, но все още е съществувала българската книжнина и език, които трябвало да се унищожат. Това е съставяло главната задача на Теофилакт.[2]

Неизвестно кога Теофилакт е вписан като светец на православната църква. Днес се титулува като блажен отец. Изображения на Теофилакт като светец се срещат и в изобразителното изкуство: стенопис в главната църква „Св. Георги“ в Зографския манастир на Атон.

Книжовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Латинско издание на Коментарите на Писмата на апостол Павел от Теофилакт архиепископ Български, Антверпен 1564 г.

Теофилакт Охридски е автор на множество богословски и литературни текстове, от които до днес са запазени:[3]

Коментарите и тълкуванията на Теофилакт на четирите Евангелия, Писмата на апостол Павел и редица други библейски книги се смятат за величина на византийската екзегетика и са признати, както в Православната църква, така и на Запад. Те до голяма степен повтарят по стари текстове, като Еразъм Ротердамски нарича Теофилакт „съкратител на Йоан Златоуст“.[3]

Първите преводи на негови произведения на латински език излизат в печат през 1477 година в Рим и през 1518 година в Париж, като по това време все още са погрешно приписвани на Атанасий Велики. През 1524 година са издадени вече под негово име в Базел под заглавието „Theophylactus Bulgarus, In quatuor evangelia enarrationes…“). След това следват множество нови издания и преиздания в цяла Европа[4], например неговите Коментари на Евангелията (превод на латински) в Париж в 1543 г.: Theophylacti, Archiepiscopi Bulgariae, in quatuor Domini nostri Jesu Christi evangelia enarrationes luculentissimae. Parisiis: Apud Johannen Roigny, 1543.

В средата на XVI век професорът от Кьолнския университет Сифанус прави нови латински преводи, считани за най-добрите. Съчиненията на Теофилакт Български се издават, превеждат и цитират и до днешен ден. Неговите обширни коментарии на Библията се превеждат рано и на църковнославянски („Благовестник“ и „Толкование“), а от там на руски език и други езици.[5]

Някои от произведенията на Теофилакт Охридски са сред най-важните извори за изучаване на историята на Византия и българския народ през X–XI век. Като охридски архиепископ той се залавя да напише на гръцки език житиетата на славянобългарските светии въз основа на старобългарските им житиета и на други произведения на старобългарската книжнина. Засега известни са:

  • Житието на Свети Климент Охридски, при чието създаване Теофилакт ползва славянобългарските пространни житиета на Св. св. Кирил и Методий (Панонските житиета) и старото първообразно житие на Свети Климент, написано от някое близко до него лице или ученик, подобно на запазеното житие на Свети Наум.
  • Житието на 15-те тивериуполски мъченици, в което историческият материал от българската история е заимстван от някой старобългарски книжовен паметник.

Според Николай Туницкий „Обработката, на която били подложени тия извори, под перото на Теофилакт, се явява в твърде голяма степен изкуствена, тенденциозна и самоволна.“ В тези два труда на Теофилакт личи старанието му навсякъде да изтъкне голямата историческа роля на българите, което говори за целта на написването на гръцки споменатите жития: да замени съществуващите тогава славянобългарски жития с такива на гръцки език, и по този начин, като поласкае националното самолюбие на българите чрез тяхното славно минало и унищожи паметниците на старобългарската книжнина, да принуди своето българско паство да чете и слуша за живота на своите родни светии на гръцки език и да забравя своя роден език, който според Теофилакт, бил варварски.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Encyclopædia Britannica.
  • В. Н. Златарски, История на българската държава, т. 2, с. 250-252, 263.
  • Всеволод Николаев, Феодални отношения в покорената от Византия България, отразени в писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ Български. С., 1951, 239 с.
  • Christian Hannick, Theophylakt von Achrida. – In: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 33, 371-375.
  • Byzantinische Fürstenspiegel: Agapetos / Theophylakt von Ochrid /Thomas Magister. Übers., erl., (eingel.) v. Wilhelm Blum, 1981.
  • Lettres / Theophylacte d'Achrida; introduction, texte, traduction et notes, by Paul Gautier / Corpus fontium historiae Byzantinae, v. 16/1-2. Thessalonica, Association de recherches byzantines, 1980-1986.
  • Dimitri Obolensky, Six Byzantine Portraits. Oxford, Clarendon Press, 1988, pp. 34-82
  • Alan Harvey, The land and taxation in the reign of Alexios I Komnenos: the evidence of Theophylakt of Ochrid. – Revue des études byzantines 51, 1993, pp. 139-154.
  • Александър Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, С.: БАН, 1966.
  • Асен Василиев, Български светци в изобразителното изкуство, С. 1987, с. 131-132.
  • Margaret Mullett, "Patronage in Action: The Problems of an Eleventh-Century Bishop," In: Church and People in Byzantium. Ed. R. Morris. Birmingham, 1988, p. 142-.
  • G. Podskalsky, "Zwei Erzbischoefe von Achrida (Ochrid) und ihre Bedeutung fuer die Profan- und Kirchengeschichte Makedoniens: Theophylaktos und Demetrios Chomatenos," In: La spiritualité de l’universe byzantin dans le verbe et l’image. Hommages offerts à E. Voordeskers. Ed. par K. Demoon et J. Vereecken. Tournout, 1997, p. 239-252.
  • Margaret Mullett, Theophylact of Ochrid: Reading the Letters of a Byzantine Archbishop. Aldershot (UK), Variorum, 1997, XX + 441 p. (Birmingham Byzantine and Ottoman Monographs, 2).
  • Michael Angold, Church and Society in Byzantium under the Comneni, 1081-1261. Cambridge, Cambridge University Press, 2000, pp. 158-172.
  • Paul Gautier, L'épiscopat de Théophylacte Héphaistos, archevêque de Bulgarie. – Revue des études byzantines, 21, 1963, pp. 159-178.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 198-204.
  2. а б Златарски, Васил. История на българската държава през Средните векове - том 2. София, Придворна печатница, 1934. с. 266,267.
  3. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 268-274.
  4. www.ub.unibas.ch
  5. „www.pravoslavie.domainbg.com“, архив на оригинала от 15 декември 2004, https://web.archive.org/web/20041215235031/http://pravoslavie.domainbg.com/06/, посетен 15 декември 2004 

Външни препратки и източници[редактиране | редактиране на кода]

Йоан Аин охридски архиепископ
(след 1084 – 1107)
Лъв Мунг
     Портал „Македония“         Портал „Македония