Евбея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евбея
Εύβοια
Tombolo Paximadhi Eboea.jpg
Изглед от Евбея
GR Evia.png
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Адм. единица дем Халкида
Площ 3681 km²
Население 217 218 души (2001)
59 души/km²
Greece relief location map.jpg
38.5° с. ш. 24° и. д.
Местоположение в Гърция
Евбея в Общомедия

Евбея или Негропонт (на гръцки: Εύβοια, новогръцко произношение: Евия, на италиански: Negroponte, Негропонте) е вторият по площ и население гръцки остров след Крит и най-големия в Егейско море. В административно отношение островът заедно с по-малкия остров Скирос е самостоятелен ном. Главен град на острова е Халкида[1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Остров Евбея е разположен покрай източното крайбрежие на Гърция и се простира от северозапад на югоизток на протежение от 180 km. Ширината му варира от 6 до 48 km. Обща площ 3655 km².[1]. Населението на острова е 217 218 жители (2001). От континенталната част на страната го отделят поредица от протоци и заливи. На север и и северозапад са протоците Трикери и Ореон, а на югозапад – заливите Вориос Евонкос, Нотио Евонкос и Петалия и тесния (минимална ширина 50 m) проток Еврипос, над който е изграден автомобирен мост. На всеки 6 часа течението в протока мени посоката си от юг на север и обратно. На югоизток протока Кафирефс го отделя от остров Андрос. Покрай бреговете на Евбея са разположени няколко по-малки островчета: Мегалонисос, Петали, Стира, Кавалиани и др. Бреговата линия на Евбея е сравнително слабо разчленена, въпреки това по крайбрежието му има множество малки заливи (Гиалтра, Ореос, Василико, Пилио, Кими, Стура, Мармари, Каристос) и полуострови. Релефът му е преобладаващо плонински, а на север и в централните части има малки крайбрежни равнини. Най-високата точка на острова е връх Дирфис (1743 m), издигащ се в централната му част. На север в планината Телетрион максималната височина е 991 m, а на юг в планината Охи – 1309 m. Широко разпространение имат карстовите форми на релефа. Климатът на острова е мек, средиземноморски. Естествената растителност е представена предимно от средиземноморски твърдолистни храсти (маквиси), а по високите му части са запазени широколистни гори. Разработват се находища на кафяви въглища, алуминий и магнезит (град Лимни). Развива се субтропично земеделие и скотовъдство. Освен административния център град Халкида други по-големи селища са Истиея, Лутра Едипсу, Лимни, Псахна, Кими, Василико, Аливери, Каристос.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В митологията[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните обитатели на острова са споменати в „Илиада“ (II, 536) като абанти[1], живели под властта на цар.

Островът е свързан с мита за Паламед, който бил обвинен лъжливо в измяна от Одисей и убит с камъни. Баща му Навплий решил да отмъсти за смъртта на сина си, като поставил лъжливи светлини на острова и голяма част от ахейския флот се заблудил на връщане от Троянската война и загинал.

Древна Гърция[редактиране | редактиране на кода]

На острова са се намирали гръцките полиси Халкида и Еретрия, които водят Лелантинската война от ок. 710 до 650 пр.н.е. заради плодородната равнина помежду им.

Йонийци от Халкида са сред най-ранните колонизаатори на Италия и Сицилия, докато колонисти от Еретрия населяват Халкидическия полуостров през около 750–700 г. пр.н.е. Жители на Еретрия са и първите заселници на остров Корфу (Керкира), но са прогонени от коринтяните. Азбуката на Халкида, заедно с местното име на племето „Graeci“ са възприети в Италия като общо име на гърците и се разпространява и в Европа.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В Средновековието тук се намира Сеньория Негропонте, съставена от три господарства. По-късно островът е завладян от османците, които основават тук Еерибоз (санджак).

Източници[редактиране | редактиране на кода]