Етолоакарнания
| Етолоакарнания Aitoloakarnanía | |
| областна единица в Гърция | |
Местоположение на Етолоакарнания в Гърция | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Гърция |
| Център | Месолонги |
| Площ | 5461 km² |
| Население | 210802 души (2011) |
| Гъстота | 38,6 души/km² |
| ISO 3166-2 | GR-01 |
| Официален сайт | NA |
| Етолоакарнания в Общомедия | |
Етолоакарнания или Етолия и Акарнания (на гръцки: Αιτωλοακαρνανία, Νομός Αιτωλίας και Ακαρνανίας) е областна единица[1] и бивш ном[2] в Гърция, част от административна област Западна Гърция. Той има население от 223 188 жители (2005 г.), а общата му площ от 5461 km², което го прави най-големият по площ ном в Гърция. Свързан е с полуостров Пелопонес чрез трикилометровия мост Рио-Антирио.
Средновековна история
[редактиране | редактиране на кода]Етолия и Акарнания споделят съдбата на съседен Епир през Средновековието. Тази област е византийска през по-голямата част от него. Навпакт (Лепанто) е център на византийската тема Никополис. Етолия и Навпакт, ведно с Акарнания, е в границите на Първото българско царство през X век – в периода 920 – 995 г., по време на царуването на Симеон I, Петър I, Борис II, Роман и Самуил. През този период Етолия и Акарнания са временни епархии на Охридската българска архиепископия [3]. По време на Въстанието на Петър Делян, тази територия е освободена закратко от византийска власт.
Етолия и Акарнания влизат в състава на Епирското деспотство и след Клокотнишката битка, като част от него, територията е в зависимо положение от Търновското царство (в периода 1230 – 1241 г.).[4] В средата на XIV век тя влиза за кратко в състава на Душановото царство. През XIV век Етолия и Акарнания са завоювани от османците и обособени в санджак Карли-или. В края на XVI век във водите край Навпакт се разиграва известната Битка при Лепанто.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По действащия закон „Каликратис“
- ↑ По старото административно деленение според закона „Каподистрияс“
- ↑ www.promacedonia.org
- ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.
| |||||