Направо към съдържанието

Етолоакарнания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Етолоакарнания
Aitoloakarnanía
областна единица в Гърция
Местоположение на Етолоакарнания в Гърция
Местоположение на Етолоакарнания в Гърция
СтранаГърция
ОбластЗападна Гърция
ЦентърМесолонги
Площ5461 km²
Население210802 души (2011)
Гъстота38,6 души/km²
ISO 3166-2GR-01
Официален сайтNA
Етолоакарнания в Общомедия

Етолоакарнания или Етолия и Акарнания (на гръцки: Αιτωλοακαρνανία, Νομός Αιτωλίας και Ακαρνανίας) е областна единица[1] и бивш ном[2] в Гърция, част от административна област Западна Гърция. Той има население от 223 188 жители (2005 г.), а общата му площ от 5461 km², което го прави най-големият по площ ном в Гърция. Свързан е с полуостров Пелопонес чрез трикилометровия мост Рио-Антирио.

Средновековна история

[редактиране | редактиране на кода]

Етолия и Акарнания споделят съдбата на съседен Епир през Средновековието. Тази област е византийска през по-голямата част от него. Навпакт (Лепанто) е център на византийската тема Никополис. Етолия и Навпакт, ведно с Акарнания, е в границите на Първото българско царство през X век – в периода 920 – 995 г., по време на царуването на Симеон I, Петър I, Борис II, Роман и Самуил. През този период Етолия и Акарнания са временни епархии на Охридската българска архиепископия [3]. По време на Въстанието на Петър Делян, тази територия е освободена закратко от византийска власт.

Етолия и Акарнания влизат в състава на Епирското деспотство и след Клокотнишката битка, като част от него, територията е в зависимо положение от Търновското царство (в периода 1230 – 1241 г.).[4] В средата на XIV век тя влиза за кратко в състава на Душановото царство. През XIV век Етолия и Акарнания са завоювани от османците и обособени в санджак Карли-или. В края на XVI век във водите край Навпакт се разиграва известната Битка при Лепанто.

  1. ↑ По действащия закон „Каликратис“
  2. ↑ По старото административно деленение според закона „Каподистрияс“
  3. ↑ www.promacedonia.org
  4. ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.