Роман (цар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Роман.

Роман
цар на България
Roman BG.JPG
цар Роман.Изображение от XIV век
Лични данни
Управление 977 – 997
Роден
около 929
Починал
997 на 68 г.
Предшественик Борис II
Наследник Самуил
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Петър I
Майка Ирина Лакапина (Мария)
Роман в Общомедия

Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.) Той е син на цар Петър I и Ирина (Мария) Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин. По-малък брат е на цар Борис II и внук на Симеон Велики. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава Константинопол с майка си и по-големия си брат.

През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.

През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан Цимисхи, а наследниците на Петър – отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде скопен. През 978 г. или в началото на 979 г.[1] Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. След смъртта на брат му, Роман е признат от комитопулите за цар. През 991 г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през 997 г. Според някои автори той е последният владетел от Крумовата династия. Приживе на Роман, Самуил играе ролята на негов военачалник, но фактически цялата политическа власт е в Самуиловите, а Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастира „Свети Георги Бързоходни“ и му дава статут на български царски манастир.

Използвани източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Благоевъ, Н., „Критический поглѣдъ върху извѣстията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава“, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 – 64

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Йоан Скилица, Empereurs de Constantinople „ Synopsis Historiôn “ traduit par Bernard Flusin et annoté pat Jean-Claude Cheynet éditions P.Lethilleux Paris 2003, ISBN 2283604591, p.216,242,275,290.
  • Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2
Борис II
Печат на Първото българско царство
цар на България (977 – 997)
Самуил