Михаил Деволски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил
Μιχαὴλ
православен епископ

Михаил Деволски (на гръцки: Μιχαὴλ) е гръцки средновековен писател и епископ на Деволската епархия с център град Девол и областта в днешна Югоизточна Албания от началото на XII век.[1]

Михаил Деволски преработва хрониката на Йоан Скилица с редица уточнения и допълнения към онази част от разказа на хрониста, която засяга историята на югозападните български земи през периода 976-1057 г.[2][1] Добавките на епископ Михаил са общо 66 и са в т. нар. Виенски ръкопис на „Историята“ на Скилица и са направени достояние за историческата наука от сръбския учен Божидар Прокич през 1906 г.[3][4] Те са ценéни като важен източник за времето на комитопулите, управлението на цар Самуил и падането на България под византийска власт,[5] тъй като дават подробности и поправят някои пропуски на Скилица в описанието на събитията и тяхната хронология. От деволския епископ са известни имената на Самуиловите родители, Никола (известен още и от Германския надпис) и Рипсимия.[6][7] От неговите добавки историците черпят отчасти уникални сведения за участието на цар Роман и комитопула Арон в битката при Траянови врата през 986 година[8][9] и за династическия съюз между България и Унгария към последните години на X век, когато Самуиловият син Гаврил Радомир се жени за унгарска княгиня.[10][11] Михаил Деволски дава и точната дата на кончината на цар Самуил – 6 октомври 1014 г.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. LiterNet, 2005. Посетен на 2018-02-09.
  2. Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, АГАТА-А, 2000. ISBN 954-540-020-X. с. 23.
  3. Prokič, B. Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes Codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV. Ein Beitrag zur Geschichte des sog. westbulgarischen Reiches. München, 1906.
  4. Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, АГАТА-А, 2000. ISBN 954-540-020-X. с. 23, 32, 79.
  5. Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, АГАТА-А, 2000. ISBN 954-540-020-X. с. 32.
  6. Гръцки извори за българската история, том VI. София, Издание на Българската академия на науките, 1965. с. 275. Посетен на 2018-02-09 (добавките на Михаил Деволски са приведени под линия).
  7. Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, АГАТА-А, 2000. ISBN 954-540-020-X. с. 65, 66.
  8. Гръцки извори за българската история, том VI. София, Издание на Българската академия на науките, 1965. с. 277. Посетен на 2018-02-09 (добавките на Михаил Деволски са приведени под линия).
  9. Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, АГАТА-А, 2000. ISBN 954-540-020-X. с. 99 - 100.
  10. а б Гръцки извори за българската история, том VI. София, Издание на Българската академия на науките, 1965. с. 284. Посетен на 2018-02-09 (добавките на Михаил Деволски са приведени под линия).
  11. Пириватрич, Сърджан. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, АГАТА-А, 2000. ISBN 954-540-020-X. с. 132.
     Портал „Македония“         Портал „Македония