Самуилов надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самуилов надпис
Самуиловият надпис от 993 г
Самуиловият надпис от 993 г
Местоположение
Reliefkarte Griechenland.png
40.833° с. ш. 21.167° и. д.
Самуилов надпис
Местоположение в Гърция
Страна Флаг на Гърция Гърция
дем Преспа
село Герман
Археология
Вид стела
Период X век
Епоха Средновековие
Самуилов надпис в Общомедия

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 година. Смята се, че е сред най-старите датирани надписи на кирилица.[1] Днес се намира в Националния исторически музей в София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 година при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Герман, Преспанско, днес в Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997 – 1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му – Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.

За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 година, като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 година надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Стефан Костов.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

оригинал
†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип (л) ь рабъ б҃жи полагаѫ
памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ
никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ
ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•
превод
†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Герман“, в която е намерен надписът
Мраморната плоча с надписа (снимка: Успенски, 1899 г.)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово беше задържана археологическа находка (вж. Надпис на Самуил – Скандал на деня; Самуил – царъ и самодържецъ болгарский). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., Самуиловият камък бил на поп, а не на цар, Вестник „Сега“, 2005).
  2. Чолпанов Б., Гюзелев В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 152
     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България          Портал „Гърция“         Портал „Гърция