Самуилов надпис

Самуилов надпис
	Самуилов надпис
	Самуиловият надпис от 993 г
Местоположение
	Местоположение в
Страна	Гърция
дем	Преспа
село	Герман
Археология
Вид	стела
Период	X век
Епоха	Средновековие
	Самуилов надпис в Общомедия

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г. Смята се, че е сред най-старите датирани надписи на кирилица.^[1] Днес се намира в Националния исторически музей в София.

История

Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 г. при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Герман, Преспанско, днес в Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997 – 1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т. нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.

За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 г., като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 г. надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Стефан Костов.

Съдържание

оригинал

„

†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип (л) ь рабъ б҃жи полагаѫ

памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ

никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ

ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•

“

превод

„

†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].^[2]

“

Вижте също

Църквата „Свети Герман“, в която е намерен надписът

Мраморната плоча с надписа (снимка: Успенски, 1899 г.)

Литература

Ф. Успенскиій: Надпис царя Самуила, в: Известія Руского Археологического Института в Константинополе, 1899, IV, с. 1 – 4
М. Кос: О натпису цара Самуила, в: Гласник српског научног друштва 5, 1929, с. 203 – 209
Й. Иванов: Български старини из Македония. София, 1931, с. 23 – 25

Външни препратки

Снимка на Самуиловия надпис

Бележки

↑ На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово беше задържана археологическа находка (вж. Надпис на Самуил – Скандал на деня Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.; Самуил – царъ и самодържецъ болгарский Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., Самуиловият камък бил на поп, а не на цар, Вестник „Сега“, 2005).
↑ Чолпанов Б., Гюзелев В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 152

[1] На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово беше задържана археологическа находка (вж. Надпис на Самуил – Скандал на деня Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.; Самуил – царъ и самодържецъ болгарский Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., Самуиловият камък бил на поп, а не на цар, Вестник „Сега“, 2005).

[2] Чолпанов Б., Гюзелев В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 152

[1]

[2]