Кърчевски надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кърчевски надпис
Надписът по Йордан Иванов от „Български старини из Македония“[1]
Местоположение
Greece relief location map.jpg
41.3167° с. ш. 23.5833° и. д.
Кърчевски надпис
Местоположение в Гърция
Страна  Гърция
дем Синтика
село Кърчово
Археология
Вид строителен надпис
Период XIII век
Епоха Средновековие

Надписът от Кърчово, или надписът от Крицува, е старобългарски епиграфски паметник от днешна Гърция. Намира се в средновековната крепост Крицува, край днешното село Кърчово, построена по време на управлението на цар Калоян (1197 – 1207). Надписът е изсечен от името на великия дука Врана в края на 1204 или началото на 1205 година и има следния текст:

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Оригинал:

+Cyrillic small a Lazov.svgCyrillic small ze Lazov.svgCyrillic small hardsign Lazov.svg Cyrillic small ve Lazov.svgCyrillic small er Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svgCyrillic small en Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svg Cyrillic small de Lazov.svgCyrillic small uk Lazov.svgCyrillic small ka Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svg Cyrillic small ve Lazov.svgCyrillic small ie Lazov.svgCyrillic small el Lazov.svgCyrillic small i Lazov.svgCyrillic small ka Lazov.svgCyrillic small hardsign Lazov.svg
Cyrillic small es Lazov.svgCyrillic small hardsign Lazov.svgCyrillic small te Lazov.svgCyrillic small hardsign Lazov.svgCyrillic small ve Lazov.svgCyrillic small o Lazov.svgCyrillic small er Lazov.svgCyrillic small i Lazov.svg Cyrillic small ghe Lazov.svgCyrillic small er Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svgCyrillic small de Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svg Cyrillic small ka Lazov.svgCyrillic small er Lazov.svgCyrillic small i Lazov.svgCyrillic small tse Lazov.svgCyrillic small u Lazov.svgCyrillic small ve Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svg
..Cyrillic small hardsign Lazov.svg .Cyrillic small yat Lazov.svgCyrillic small es Lazov.svgCyrillic small ie Lazov.svgCyrillic small tse Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svg .Cyrillic small a Lazov.svg . Cyrillic small ze Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svg Cyrillic small em Lazov.svgCyrillic small o Lazov.svgCyrillic small el Lazov.svgCyrillic small i Lazov.svgCyrillic small te Lazov.svgCyrillic small hardsign Lazov.svg
Cyrillic small ve Lazov.svgCyrillic small yeru Lazov.svg Cyrillic small ka Lazov.svgCyrillic small a Lazov.svgCyrillic small el Lazov.svgCyrillic small o Lazov.svgCyrillic small yi Lazov.svgCyrillic small omega Lazov.svg Cyrillic small tse Lazov.svgCyrillic small er Lazov.svgCyrillic small yat Lazov.svg

Превод:

Аз, Врана, великият дука, направих крепостта Крицува на 21 ден от месец май по искане на цар Калоян

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е изградена източно от село Кърчово на възвишението Връо (на гръцки Врахос) всред естествено скално струпване, достъпно само от север. Входната порта на укреплението е изградена между два 8-метрови скални блока с ходник-прорез, широк около 1,50 m. Вдлъбнатините за укрепващите греди на портата все още личат върху скалите. Надписът е изсечен на южния от двата блока в границите на крепостта, на около метър над земята.

Хронология на изследванията[редактиране | редактиране на кода]

Кърчевският надпис е споменат за пръв път от Стефан Веркович през 1889 г. като славянски.[2] През 1891 Георги Стрезов дава повече данни и снимка, и го определя като български.[3] През лятото на 1916 година Йордан Иванов проучва старината и прави снимки. Историкът Георги Баласчев през 1917 година предлага първи прочит на надписа.[4]

Прочит и тълкуване[редактиране | редактиране на кода]

Буквите са с височина 7 – 8 см, издълбани с длето върху слабо заравнена гранитна повърхност и се сливат с естествената текстура на скалата. Символите на третия ред са нечетливи и вероятно дават дата на изсичането. Към 2018 година надписът е видим, но първият символ и предполагаемото име на цар Калоян е заличено.

Кърчевският надпис, състояние през 2018 г.

Георги Баласчев през 1917 година дава първи прочит на надписа като „Азъ Врана дука великъ сътворихъ града Кричумъ и храма за молитва и каяние въ лето 1296 (или 1366)“. От двете предполагаеми дати, Баласчев смята втората за по-достоверна. Според Йордан Иванов разчитането на Баласчев не взема предвид графическата и граматическата страна на надписа и предлага друг вариант, в който на последния ред разчита името на цар Калоян.[1] Й. Иванов не разчита неясните начални символи на третия ред, но предполага, че споменатия „Врана, дука велик“ е Теодор Врана, съвременник на Калоян и син на Алексий Врана.

Надписът отразява построяването на крепостта Крицува (Кърчово) в долината на река Белица. Той е свидетелство за наличието на титлата велик дука във военно-административното управление на българската държава по времето на Калоян. Последният е споменат със своята царска титла, което също е от важно историческо значение. Съдържанието на надписа разкрива укрепителните мерки, предприети от Калоян в Сярската област, принадлежаща по негово време към пределите на България. Макар и кратък по съдържание надписът съхранява спомена за грижите, които българският владетел и неговия висш служител великия дука Врана са положили за осигуряване на военната отбрана на западните български предели.[1][5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931.
  2. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 104. (на руски)
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 343.
  4. Баласчев, Георги. Отечество. 10 юни 1917 г. с. 12.
  5. Каймакамова, Миляна. Цар Калоян в българската историческа памет от XIII-XIV в., – в: Сборник „Одринската битка от 1205 г.“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 63 – 74.
  6. Матев, Лальо. Представители на висшата българска аристокрация. Атлас-р, 2013. с. 39.
     Портал „Македония“         Портал „Македония