Направо към съдържанието

Старобългарска епиграфика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Старобългарската епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865 – 1018 г.) и Втората (1186 – 1396 г.) български държави[1].

Липсват значителни старобългарски надписи на глаголица от периода IХ-ХI в. Налице са главно отделни глаголически букви, думи или кратки християнски формули (надписът върху северната стена на баптистерия в Кръглата църква в Преслав, Мурфатларски надпис № 4)[1].

Други глаголически надписи са:

Старобългарските епиграфски надписи на кирилица са значително повече, но преобладават недатираните надписи. На науката са известни и няколко датирани надписа на кирилица от Х-ХI в.[1]:

Епиграфският материал от периода на Втората българска държава е многоброен. Сред значимите надписи са[1]:

Старобългарските епиграфски паметници от епохата на Първата и Втората българска държава следват от една страна византийската епиграфска традиция, а от друга прабългарската епиграфска практика[1].

Други кирилски надписи:

  1. а б в г д Славова, Татяна. Епиграфски паметници // Bibliotheka Slavica. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 15.6.2014.
  2. Още веднъж за Средновековния ямболски надпис от 1356/1357 г.
  3. Шаранков, Николай. Ямболският надпис на господин Шишман, брат на цар Йоан Александър, от 1356/1357 г., Bulgaria Mediaevalis, том:8, 2017, стр.:231-254.