Мурфатларски скален комплекс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мурфатларски скит
Външен изглед с покриващия го музей
Външен изглед с покриващия го музей
Местоположение
Relief Map of Romania.png
44.1676° с. ш. 28.402° и. д.
Мурфатларски скит
Местоположение в Румъния
Страна Румъния
Жудец Кюстенджа
община Мурфатлар
Археология
Вид скален манастир
Период IX - X век
Култура исихазъм
Средновековният български скален манастрир при Мурфатлар, съвременен външен вид на незавършената сграда, която го покрива
Релеф на лъв от Мурфатлар, сходен с намерения такъв в Стара Загора, експониран в музея в Кюстенджа

Мурфатларският старобългарски скален манастир се намира край гр. край Мурфатлар, окръг Кюстенджа, Румъния, на 10 километра западно от Кюстенджа.

Съществува от средата на IX до края на X век. Това е епохата на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър. Постепенно запустява след пораженията, станали, когато опустошилият България киевски княз Светослав I нахлува оттук с войската си през 968 г.[1]

Настоящо състояние[редактиране | редактиране на кода]

Преди десетилетия започва да се изгражда тежка бетонова сграда, която покрива паметника и следва да го превърне в музей, но след изпълнението на част от грубите бетонови строителни работи и стени обектът е изоставен на произвола, с рушащи се платна на временната дървена конструкция, добавена към бетонната, преграден и недостъпен за посещение. Обектът не се охранява. Какво е днес действителното състояние на безценния български паметник, може само да се гадае.

История[редактиране | редактиране на кода]

Обектът е открит случайно при строителни работи на 11 юни 1957 г. и е проучен през 1957 – 1960 г. [2][3] Монасите са ползвали като начало на устройването на своите килии, църкви и гробни камери изоставени галерии на кариера за креда – мек варовик, от който е граден Българският средновековен каменен вал, намиращ се в непосредствена близост, представляващ система от три укрепителни линии с крепости между двете, само на няколкостотин метра в отсрещната Мурфатларска гора (резерват Фънанита). Височината е с красноречивото име „Курт кула баир“. Относителната хронология на манастира и вала все още не е напълно уточнена, но не е изключено да е предхождал вала, който датира от границата между IX и X век. Огромният брой рисунки и надписи, както и голямото количество средновековна българска керамика показват, че манастирът по време на своето съществуване е бил голям поклоннически център в българската държава[4]. Той вероятно е унищожен от руско-викингски банди при нашествието на езическия киевски княз Светослав I и запустява в настъпилото тогава смутно време.[1]

След повторното падане на Източна България под византийска власт след 1003 г. манастирът напълно запустява. Постепенно килиите и параклисите започнат да се рушат и комплексът е затрупан от земната маса за над 1000 години.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът се състои от шест църкви, три крипти с килии, две килии без крипти и четири свързващи ги комуникационни галерии. Църквите са еднотипни – едноапсидни, еднокорабни, сводести параклиси с обширни притвори. Характерна особеност са окръглените им олтари, в които зад плътните олтарни прегради са разположени олтарните маси. В това отношение те имат паралели сред скалните манастири в средновековна България и донякъде схождат към кападокийските скални обители[5].

Графити[редактиране | редактиране на кода]

Най-забележителни в комплекса са многобройните врязани в мекия камък старобългарски графити на глаголица, кирилица, с гръцки букви, които са в употреба в българската държава до въвеждате на глаголицата, и със загадъчните прабългарски руни. Стените изпъстрят и кръстове, наивно, линеарно и схематично изобразени коне и конници, светии, свастики, звезди, кораб, змей и плетеници, дори релефен лъв като тези, познати ни от Плиска, Преслав, Мадара, Стара Загора и миниатюрите на църковните книги.[6] Румънските изследователи не афишират това българско културно наследство и търсят за неговият произход местни власи, след като отдавна категорично е доказано, че такива не са съществували в тази епоха не само в Северна Добруджа, но и в равнината отвъд Дунав, приписват го дори на викинги, дошли от далечният север, и прочие.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св.св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485.
  2. I. Barnea, V. Bilciurescu. Şantierul arheologic Basarabi (reg. Constanţa), Materiale şi cercetări arheologice, Bucureşti, 6, 1959, 541 – 566.
  3. И. Барня. Предварительные сведения о каменныйх памятниках Бесарби. – Dacia, VI, 1962;
  4. Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485.
  5. Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби). – Великотърновският университет „Св.св. Кирил и Методий“ и архелогията, 1, 2010, 467 – 485.
  6. Popkonstantinov, Kazimir 1986: Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. Die Slawischen Sprachen 10, 1986, 77 – 106.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]