Руни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Камък с рунически надписи
Trikvetra.JPG
Ръкопис с рунически надписи

Руни се наричат буквите на азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. Названието се използва още за сходните с тях по форма, но родствено несвързани с тях букви на старотюркската и староунгарската писменост, както и за писмеността на някои неразчетени прабългарски надписи.

За произхода на германските руни скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязъл по дървото на живота Игдрасил и се принесъл в жертва. Най-ранните рунически надписи датират от 160 година от новата ера[1]. С навлизането на християнството руните са изместени от латиницата. Въпреки това те продължават да се използват, но тяхната роля става по-специфична. Например в шведските провинции се използвали до 20. век както за декорации, така и за направата на рунически календари.

Руните са пригодени за писане върху твърд материал като камък или дърво с остър предмет. Били са заменени от латиницата, която е по-добра за писане върху папирус или кожа, но и също подходяща за надписи върху каменни предмети.

Етимология на названието[редактиране | редактиране на кода]

Думата руна произхожда от стороисландската дума rún и от старогерманската rūna, която означава шепот или тайно. В староанглийски думата означавала тайнство. Едно по-пълно определение на руна може да бъде прошепнато тайно тайнство. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Looijenga, Tineke. Texts & contexts of the oldest Runic inscriptions. BRILL, 2003. ISBN 9004123962. с. 78.
  2. http://books.balkanatolia.com/c/sl-b/mid-272/p-p/id-601/silata-na-runite.html

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]