Сигурд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сигурд надува рога (1911) на Артър Ракъм от Зигфрид и Залезът на боговете от Рихард Вагнер.

Сигурд (на нордически: Sigurðr) е легендарен герой от скандинавската митология, както и централна фигура в сагата „Вьолсунг“. Най-ранните запазени сведения за легендата идват под формата на изображения от седем рунически камъка в Швеция.

Като Зигфрид (Siegfried) е един от героите в германската „Песен за Нибелунгите“ и във вагнеровите опери Зигфрид и Залезът на боговете.

Като Сивард Снаренсвен е герой в няколко от средновековните скандинавски балади.

Името Сигурд (Sigurðr) не е същото като немското Зигфрид (Siegfried). Еквивалентът на Зигфрид на старонорвежки би бил Зигфрод(р) (Sigfroðr). Сивард (Sivard) е вариант на името Сигурд. Във всички тези имена се съдържа първият елемент Sig-, което означава победа.

Сага Вьолсунг[редактиране | редактиране на кода]

В сагата Вьолсунг Сигурд е посмъртният син на Зигмунд и втората му съпръга Хьордис. Зигмунд умира в битка, когато напада Один (преобразен), който му разбива меча. Умирайки Зигмунд казва на Хьордис за бременността ѝ завещава останките от меча на неродения си син.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]