Тор (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тор.

Тор
Processed SAM thorr.jpg
Битката на Тор с великаните, худ. Мортен Ескил Винге (1872)
Характеристики
Описание бог на гръмотевиците, бурите и плодородието в скандинавската митология и викингските саги
Родители Один[1]
Тор в Общомедия

Тор (на староисландски: Torr, на старогермански: Þunraz, Dunor, Donar, от немски: Donner – „гръм“) в скандинавската митология и викингските саги е бог на гръмотевиците, бурите и плодородието, закрилник на хората. Син на Один и на богинята на земята Йорд, брат на Тир.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Тор е изобразяван като великан с рижа брада. С железни ръкавици, използвал тежък железен чук, наречен Мьолнир. Чукът е специфичното оръжие на Тор, както копието на Один и мечът на Тир.

Митология[редактиране | редактиране на кода]

Тор препускал в своята обкована с желязо колесница, впрегната в козлите Тангниостр и Тангриснир. По-бързи от вятъра дори от Слейпнир – жребеца на Один. Всяка вечер Тор убивал и изпичал за вечеря двата козела, като оставял недокоснати само костите им, а след това ги съживявал.

След Один Тор е считан за най-могъщия бог. Не така мъдър, като баща си, но по-силен от него. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над асите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарьок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]