Аск и Ембла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Один, Лодур и Хьонир създават Аск и Ембла, Лоренц Фрьлих (1895)

Аск и Ембла (нордически: Askr ok Embla) са първите хора в скандинавската митология, създадени от боговете. Двойката е спомената и в Поетичната Еда, съставена през XIII век от по-ранни традиционни източници, и в Прозаичната Еда, написаната приблизително по същото време от Снори Стурлусон. И в двата източника трима богове, един от които със сигурност е Один, намират Аск и Ембла и ги даряват с телесни и духовни дарове.

Етимология[редактиране | edit source]

Изображение на Аск и Ембла от Робърт Енгелс (1919)

От нордически език „askr“ буквално означава ясен (Fraxinus excelsior), но етимологията на думата „embla“ е неясна, като съществуват две основни предположения за значението на думата. Първото - бряст е проблематично, произлизащо от „Elm-la“ от „Almilōn“, което впоследствие е достигнало до almr. Второто предложение е лоза, което произтича от „Ambilō“, което вероятно има връзка с гръцката дума „ámpelos“. Самата тя означава „лоза, вейка“. Второто най-вероятно значение има допълнително влияние върху редица теории.

Според Бенджамин Торп:

Грим казва, че думата embla или emla означава заета жена, произлизайки от amr, ambr, aml, ambl, което се свързва с думата труд; същото отношение, както при Мешия и Мешияне - първите мъж и жена в древната персийска митология, които също са създадени от дървета.

Поетична и Прозаична Еда[редактиране | edit source]

В 17-ти стих от поемата Вьолуспа от Поетичната Еда вьолвата рецитира поема, описваща как Хьонир, Лодур и Один веднъж намерили Аск и Ембла на сушата. Вьолвата казва, че двамата имат много малки способности и им липсва йорльог (съдба), след което описва, че първите хора получават три дара от боговете:

Нордически:
Ǫnd þau né átto, óð þau né hǫfðo,
lá né læti né lito góða.
Ǫnd gaf Óðinn, óð gaf Hœnir,
lá gaf Lóðurr ok lito góða.
Превод Бенджамин Торп:
Дух те не притежавали, нямали разум,
ни кръв, ни движещи сили, ни хубав цвят.
Дух дал Один, разум дал Хьонир,
кръв дал Лодур и хубав цвят.
Превод Хенри Адам Белоус:
Душа те нямали, разум те нямали,
топлина ни движеща сила, ни хубав оттенък;
душа дал Один, разум дал Хьонир,
топлина дал Лодур и хубав оттенък.

Според глава IX от книгата Гюлфагининг от Прозаичната Еда трите братя Вили, Ве и Один са създателите на първия мъж и първата жена. Веднъж братята се разхождали по плажа и намерили две дървеса там. Те ги взели и създали първите човешки същества: Аск и Ембла. Единият от тримата им дава дъха на живота, вторият - движението на ума, а третият ги дарява с форма, говор, слух и зрение. Впоследствие трите бога им дали дрехи и имена. Аск и Ембла се превръщат в прадедите на цялото човечество и им е даден дом в пределите на стените на Мидгард.

Теории[редактиране | edit source]

Скулптурата „Аск и Ембла“ (1948) от Стиг Бломберг, намираща се в Сьолвесбори, Швеция. Снимка на Хенрих Зенделбах

Двойката получава протоиндоевропейски произход според теориите около етимологията на думата ембла, тоест „лоза, вейка“. В индоевропейските общности се прави аналогия, свързана с огъня и половите сношения. Лозовите клонки обикновено се използват за подпалване на огън, като се поставят под основната дървесина за горене. Други доказателства за ритуални огньове в Скандинавия са описани от открития на каменна плоча в Гроба на Краля - гроб от Бронзовата ера в Кивик, Сконе, Швеция.

Фигура с името Æsc (Еск, староанглийски: ясен) се появява като син на Хенгест в англо-саксонското родословие на кралете на Кент. От това се появяват множество теории, Аск и Ембла може би имат по-ранна основа в пред-скандинавската германска митология.

Някои учени правят връзки между Аск и Ембла и кралете на вандалите Аси и Амбри, споменати в творбата от VII век Origo Gentis Langobardorum на дякон Пол. В този текст двамата молят бог Годан (Один) да им донесе победа. Името Амбри, както и Ембла, вероятно също идва от „Ambilō“.

Предхождащият описването на създаването на Аск и Ембла куплет във Вьолуспа от Поетичната Еда е списък с джуджета, а куплет 10 описва създаването на човешките форми от земята. Това хипотетично може да означава, че джуджетата са създали хората, а трите бога са им вдъхнали живот. Карълайн Ларингтън смята, че хората са метафорично сравнени с дървета в старите нордически текстове (примерите включват „дървета на скъпоценностите“ за жените и „дървета на битката“ за мъжете), което вероятно се поражда заради произходът на хората от дървета.

Съвременно влияние[редактиране | edit source]

Пощенската марка на Анкер, изобразяваща първите хора

Аск и Ембла са вдъхновение за множество художествени изображения. Скулптура, изобразяваща първите хора, стои в южния шведски град Сьолвесбори, създадена през 1948 г. от Стиг Бломберг. Аск и Ембла са представени изобразени на две от шестнадесетте дървени дъски, намиращи се сега в Осло, Норвегия. През 2003 фарьорския художник и писател Анкер Ели Петерсен включва изображение на Аск и Ембла върху серия от пощенски марки на Фарьорските острови.

Вижте още[редактиране | edit source]

  • Лиф и Лифтразир — мъжът и жената, оцелели след Рагнарьок, които ще населят новородения свят

Източници[редактиране | edit source]

  • Bellows, Henry Adams (превод) (1936). The Poetic Edda. Princeton University Press. New York: The American-Scandinavian Foundation.
  • Byock, Jesse (превод) (2006). The Prose Edda. Penguin Classics. ISBN 0140447555
  • Dronke, Ursula (превод) (1997). The Poetic Edda: Volume II: Mythological Poems. Oxford University Press. ISBN 0198111819
  • Larrington, Carolyne (превод) (1999). The Poetic Edda. Oxford World's Classics. ISBN 0192839462
  • Lindow, John (2001). Norse Mythology: A Guide to the Gods, Heroes, Rituals, and Beliefs. Oxford University Press. ISBN 0-19-515 382-0
  • Orchard, Andy (1997). Dictionary of Norse Myth and Legend. Orion Publishing Group. ISBN 0304 34 520 2
  • Simek, Rudolf (2007) превод от Ангела Хал. Dictionary of Northern Mythology. Boydell & Brewer. ISBN 0859915131
  • Thorpe, Benjamin (превод) (1907). The Elder Edda of Saemund Sigfusson. Norrœna Society.
  • Thorpe, Benjamin (превод) (1866). Edda Sæmundar Hinns Frôða: The Edda of Sæmund the Learned. Part I. London: Trübner & Co.