Ньорд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ньорд, изобразен в исландски манускрипт от 17 в.

Ньорд (на нордически Njörðr) в скандинавската митология е бог на морето, морските ветрове и рибарството. По произход е от божествата Вани[1], като след войната им с Асите, преминава при последните като заложник със сина си Фрейр и дъщеря си Фрея и в един по-късен етап текстовете го причисляват вече към божествата Аси. С него е отъждествявана германската богиня Нертус, чието име е точен еквивалент на Ньорд. Възможно е тя да е негова сестра и същевременно съпруга, тъй като в Сага за Инглингите [2] се говори, че докато е при Ваните, Ньорд съжителства със сестра си.

След преминаването си при Асите, Ньорд се жени за великанката Скади и живее с нея девет денонощия в Ноатун („Корабостроителница“, палатът му в Асгард) и девет денонощия в Трюмхайм („Шумно място“) в планините, тъй като съпругата му не обича морето, а планините. Според „Речите на Вафтруднир“ (Поетична Еда), Ньорд ще се върне при Ваните при свършека на света[3].

Според Сага за Инглингите след смъртта на Один, Ньорд става управник на Швеция и шведите го приели за владетел. Сагата разказва, че по негово време царял мир и добруване затова когато Ньорд се разболял и починал шведите много скърбяли за него. Според обичая, който им наложил Один, те изгорили на клада тялото на Ньорд и му издигнали надгробна могила. [4]

След смъртта на Ньорд според „Сага за Инглингите“ управлението на страната поел Фрейр, наречен също Ингви-Фрейр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. И като такъв се явява и като божество на плодородието.
  2. Сага за Иглингите (на руски)
  3. Речите на Вафтруднир (на руски)
  4. Снори Стурлусон, „Саги за кралете на Севера“, Военно издателство, София, 2003

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Митове и легенди на скандинавските народи. Подбор и преразказ Христо Грънчаров. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992.
  • Скандинавска митология. Изд. Литера Прима, София, 1995.
  • Снори Стурлусон, „Саги за кралете на Севера“, Военно издателство, София, 2003