Валхала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Валхала.

Илюстрация на Валхала от седемнадесети век.

Валхала (на Староскандинавски/Нордически: Valhǫll – Царството на убитите), намиращ се в Асгард (един от деветте свята в Скандинавската митология, в който живеят боговете аси), е дворец, в който според древните скандинавски митове живеят ейнхерерите (einherjar – ед.ч.) – повалените в битка воини.

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на битка над бойното поле летят валкириите, които взимат със себе си (душите на) най-храбрите паднали воини и ги водят във Валхала, където са посрещани от бог Браги. Валхала може да побере всички избрани воини, които ще да помогнат на Один и боговете в Рагнарьок, битката на края на света. Покривът на Валхала е от щитове, вместо от огън се осветява от блестящи мечове и има огромни стени, облицовани със стоманени копия и 540 просторни зали и 540 врати (или една огромна зала с 540 врати), от всяка от които може да изскочи армия от осемстотин воини-ейнхерери. Ейнхерерите прекарват дните си битки помежду си, а нощите – в пируване, които раните им чудодейно зарастват. Храната за тях е осигурена от месото на огромния глиган Сехримнир, когото колят всеки ден (всяко утро той възкръсва), а готвачът Андхримнир го приготвя в котела Елдхримнир. Козата Хейдрун, която пасе от върха на ясена Игдрасил, пък осигурява пиенето – нейното мляко е вкусно и силно като стара медовина и е в такова количество, че стига за всички обитатели на Асгард. Освен валкириите и воините във Валхала живее и Гулинкамби, петелът, който всяка сутрин буди воините, както и боговете.

В „Речите на Гримнир“ (Старата Еда), Валхала е свързана с Гладсхейм („Жилище на радостта“, вж. Асгард), а в Младата Еда е жилище, в което живее Один и всички достойни, наричано Гимле („Защита от огъня“) и Винголв („Обител на блаженството“).

В традицията на по-късното християнство, Валхала се отъждествява с ада. Асите са отъждествени с демоните, а ейнхериите (воините) – с най-големите грешници. Безкрайните кървави битки, ежедневния пир след възкресението на мъртвите и израстването на отсечените крайници се разглежда като безкрайността на адските мъки.