Щит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Щит.

Два кръгли дървени щита, извадени от датското торфено блато Thorsberg moor (III в. сл.Хр.)

Щитът е древно ръчно защитно оръжие във вид на кръгла или правоъгълна плоскост от метал, дърво, кожа и др.[1], предназначено за посрещане на удари и стрели.

В Европа щитовете се използват широко за военни цели до 17 век, когато огнестрелните оръжия намаляват значително ефективността им. Трябва да се отбележи, че в редица други части на света, например в Северна Америка и Африка щитовете се използват от местното население до 19 век, като служат доста ефикасно за защита от куршуми от гладкоцевни оръжия и стават неефикасни едва през втората половина на 19 век, когато се появява нарезното оръжие със задно пълнене.

Видоизменени щитове, устойчиви на куршуми, се използват и днес от полицията в много страни по света.

История[редактиране | редактиране на кода]

Щитове със сложна форма и украса от Филипините.

Най-старите форми на щит са използвани за защита от атаки с оръжия за ръкопашен бой като мечове, брадви и боздугани или за прикритие от далекобойни оръжия като камъни и стрели. С течение на времето и развитието на обработката на материали започват да се използват най-различни щитове, изработени от кожа, ратан, дърво или метал. Много от оцелелите от древни времена метални щитове са по-скоро церемониални, например щитовете тип Йетхолм (Yetholm-type) от бронзовата епоха или щитът от Батърси от желязната епоха[2]. Други оцелели екземпляри са германски дървени щитове от периода 350 г. пр. Хр. – 500 г. сл. Хр., запазени в датските блата.

Гръцки войници по време на гръко-персийските войни. Ляво: Пехотинец с прашка. Дясно: хоплит. В средата: щитът на този хоплит има допълнителна защита отдолу срещу стрели.

Леко въоръжените войници от Античността разчитат основно на бързина и изненада и носят леки щитове (pelte), които са сравнително малки и тънки. Тежко въоръжените войници са екипирани със солидни щитове, закриващи голяма часто то тялото. Много от тях имат каишка, позволяваща войникът да носи щита на гръб, когато не е необходим, или когато язди. Наемниците от Шардана, използвани през XIV – XIII век пр. Хр от фараон Рамзес II, използват големи и малки щитове срещу хетите. Воините от микенската цивилизация използват два типа щитове: щит-осмица и висок правоъгълен щит. Те са изработени предимно от ратанова рамка и облицовани с кожа. Покривайки тялото от глава до пети тези два типа осигурябав добра защита при ръкопашен бой. Древногръцките хоплити използват изпъкнал кръгъл щит, направен от дърво и подсилен с бронз, (aspis, hoplon), известен също като „атически“. Спартанците използват тези щитове да формират гръцката фаланга.[3][4]

Тежко въоръжените римски легионери носят големи щитове carried large shields (скутум), които предоставят добра защита, но затрудняват движенията. Първоначално скутумът е с овална форма, но постепенно придобива правоъгълната форма, типична за ранните имперски легиони. Римляните са известни с формирането на защитната формация костенурка при която група войници са защитени от всички страни от обстрела на неприятеля. В моного от античните щитове има прорези и други елементи, улесняващи едновременно формирането на „стена от щитове“ и ползването на оръжие през нея.

През Ранното средновековие в Европа са разпространени кръглите викингски щитове, направени от дърво и подсилени с кожа от двете страни, понякога с метални обръчи и метална издатина в центъра, предназначена да отразява единични удари. Около X век норманите въвеждат т.нар. „капковиден щит“, закръглен отгоре и заострен отдолу. Тази форма защитава краката, без да увеличава много тежестта. Капковидният щит има кожени каишки, с които се закрепва здраво към ръката. Използва се както от пехотинци, така и от конници и постепенно измества кръглия щит към края на XII век, когато въвеждането на по-ефективна броня за краката позволява скъсяването на щитовете и към края на XIV век те изчезват. На тяхно място изват триъгълните рицарски щитове тип „екю“. Също като капковидния щит, той е изработен от няколко слоя дърво,[5] с лека извивка. Именно неговата форма е залегнала в хералдическия символ, който се употребява и днес. Във връзка с рицарските турнири са въведени специални форми, например bouche, в които има предвидено място за копието. Павезе са свободно стоящи щитове, използвани от арбалетчиците за защита по време на презареждане.

С времето броните на рицарите постепенно намаляват в полза на увеличената подвижност и появата на оръжия за две ръце. В употреба навлиза умален щит, 20 – 40 см в диаметър (на английски: buckler), изработен само от метал. Удобен за носене на каишка на колана, неговата употреба продължава до XVI век.

Рицарската броня осигурява достатъчна защита и рицарите постепенно се отказват от щитовете. Въпреки това, пехотинци и наемници продължават за ги използват дори след навлизането на барута и огнестрелните оръжия. В края на VIII век шотландските кланове използват малки кръгли щитове, които предпазвали както в близък бой с английската пехота, въоръжена с байонети и саби, така и от употребяваните тогава огнестрелни оръжия.

По-примитивните народи без достъп до огнестрелно оръжие продължават да използват щикове и през XIV век. Зулуските воини употребяват олекотени щитове Ishlangu, изработени от биволска кожа върху дървена рамка.[6] Използват се в комбинация с копие (assegai) и/или сопа. Други африкански щитове са Glagwa от Камерун или Nguba от Конго.

Съвременност[редактиране | редактиране на кода]

Американски бронещит

Полицейските сили по света използват щитове за защита от въоръжена атака. Тези съвременни щитове са основно два вида: 1) за борба с безредиците, изработени от метал или полимери, осигуряващи лична защита срещу удари с юмруци или твърди предмети, както и срещу летящи с невисока скорост предмети като камъни и бутилки. 2) устойчиви на куршуми балистични щитове (на английски: ballistic shield), наричани също тактически. Последните са изработени от авангардни материали като кевлар и са два вида: лек (level IIIA) издържа обстрел с неавтоматично оръжие; тежък (level III и IV) за защита от автоматично оръжие.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андрейчин, Любомир. Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2005. ISBN 954-02-0156-Х. с. 1086.
  2. Battersea shield. // The British Museum. Посетен на 27 февруари 2022. (на английски)
  3. Spartan Weapons. // Ancientmilitary.com. Посетен на 9 April 2014.
  4. Spartan Military. // Ancientmilitary.com. Посетен на 9 April 2014.
  5. SYED RAMSEY.. Tools of war;history of weapons in ancient times.. [Place of publication not identified], ALPHA EDITIONS. ISBN 93-86019-80-9. OCLC 971924562.
  6. Zulu Shield (Longo). // Rrtraders.com. Посетен на 26 December 2008.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Shield“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​