Копие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Копие.

Копие и нож – национален парк Меса Верде.
Бедуински воин с копие асегай, ок. 1914 г.

Копието е оръжие, използвано за ловни и военни цели. Състои се от дръжка обикновено от дърво и заострено острие, което може да е заостреният връх на самата дръжка или друга (метална, в миналото и каменна) част, прикрепена към нея.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изработването и употребата на копия не се практикува само от хора. Шимпанзетата от вида Pan troglodytes verus също са способни на това. Наблюдавани са шимпанзета близо до Кедугу в Сенегал, които създават копия, като чупят прави клони от дървета, премахват кората им и страничните им клонки и ги заострят със зъбите си. След това шимпанзетата използват оръжията си, за да ловуват галагови, спящи в хралупи. [1]

Археологическите находки, намерени на територията на днешна Германия, показват, че дървени копия са се използвали за лов от поне 400 хил. години.[2] Изследване от 2012 г. в ЮАР показва, че човекоподобни, вероятно Homo heidelbergensis, може би са развили технология на копия с каменни върхове в Африка преди около 500 хил. години.[3][4] Дървото не се запазва добре през годините, поради което някои приматолози допускат, че е възможно ранните хора да използвали дървени копия още преди пет милиона години, по подобие на днешни шимпанзета.[5] Неандерталците построяват копия с остриета от камък преди 300 хил. години, а преди около 250 хил. години дървените копия започват да се изработват чрез закаляване на огън.

Преди 200 хил. палеолитните хора започват да правят сложни каменни остриета с люспести ръбове, които се използват като върхове на копия. Тези каменни глави се закрепят към копията със смола или с животински сухожилия, кожени връзки или растителни влакна. През този период продължава да се наблюдава ясно разграничение между копията, предназначени за хвърляне, и тези, проектирани за ръкопашен бой.

С течение на времето копията започват да се използват не само за лов, но и във военното дело. Това е основното оръжие в „Илиада“ на Омир, където се споменава като оръжие както за мятане, така и за ръкопашен бой.[6] През 7 век пр.н.е. древните гърците измислят пехотната формация фаланга,[7] в чиято основа е хоплитът, въоръжен с 2,1 – 2,7 m копие с железен връх – дору. Хоплитите във фаланги доминират в сраженията между гръцките полиси от 7 до 4 век пр.н.е.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pruetz, Jill D. и др. Savanna Chimpanzees, Pan troglodytes verus, Hunt with Tools. // Current Biology 17 (5). 2007. DOI:10.1016/j.cub.2006.12.042. с. 412 – 417.
  2. Thieme, Hartmut. Lower Palaeolithic hunting spears from Germany. // Nature 385 (6619). 27 февруари 1997. DOI:10.1038/385807a0. с. 807 – 810. Посетен на 9 януари 2017.
  3. Monte Morin, "Stone-tipped spear may have much earlier origin", Los Angeles Times, November 16, 2012
  4. J. Wilkins et al. Evidence for early hafted hunting technology. Science, Vol. 338, Nov. 16, 2012, p. 942. doi:10.1126/science.1227608.
  5. Rick Weiss, "Chimps Observed Making Their Own Weapons", The Washington Post, 22 февруари 2007
  6. Webster, T.B.L.. From Mycenae to Homer. London, Methuen, 1977. ISBN 978-0-416-70570-6. с. 166 – 8. Посетен на 15 февруари 2010.
  7. Hanson, Victor Davis. Chapter 2 : The Rise of the City State and the Invention of Western Warfare. // The Wars of the Ancient Greeks. London, Cassell, 1999. ISBN 978-0-304-35982-0. с. 42 – 83.