Хвърляне на копие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Германският копиехвъргач Томас Рьолер през 2011 г.
Финландецът Мати Ярвинен хвърля копие през 1932 г.

Хвърлянето на копие е лекоателтическа дисциплина, при която се хвърля копие с дължина 2,5 m. Копиехвъргачът набира импулс като бяга в определена площ. Хвърлянето на копие е част както от мъжкия десетобой, така и от женския седмобой.

При центъра на тежестта на копието има приспособление за сцепление (обикновено връв). За разлика от другите дисциплини, включващи хвърляне на уред (гюле, диск и чук), при хвърлянето на копие правилата за изпълнение са строго определени и не се позволяват различни видове техника на хвърляне. Копието се мята с движение на рамото или горната част на ръката, като атлетът няма право да насочва гърба си право по посока на движението. Това забранява на копиехвъргача да се завърти подобно на дискохвъргач. Поради тази причина, полето за хвърляне на копие не е окръжност, а представлява писта с минимална дължина 30 m и широчина 4 m, която завършва с дъга, от която започва измерването на дължината на хвърляне. Състезателите се набират скорост по тази писта, която после предават на копието при изхвърлянето. То се мята към сектор, обхващащ ъгъл от 28,96°. Резултатът се зачита, само ако върхът на копието се забие в земята преди друга част от него да докосне повърхността. Разстоянието се измерва от върха на копието до началото на дъгата. Всеки от състезателите има право на 3 до 6 опита, като обикновено при наличието на голям брой атлети, всички изпълняват по 3 опита, а само тези с най-добрите изпълнения имат право на допълнителни 3 опита, които да определят победителя.

Дисциплината изисква умения на спринтьор и сила на тежкоатлет. Поради това, често при тренировка се използва желязо с формата на копие, но с доста по-голяма тежест, като това има за цел да увеличи силата и гъвкавостта на атлета.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хвърлянето на копие е част от петобоя в древните олимпийски игри още от 708 г. пр.н.е. Копието се хвърля с помощта на прашка, а когато атлетите хвърлят копието, тази прашка му придава спираловидно движение по време на полет.

Хвърлянето на копиевидни пръти по мишени се възражда в Германия и Швеция в началото на 1870-те години. Правилата еволюират през следващите десетилетия. Първоначално копията се хвърлят без засилка, а хващането им по средата не е задължително. Скоро след това се въвежда съвременната засилка.[1]:435 – 436

По това време доминиращият копиехвъргач е шведът Ерик Леминг до 1912 г.[1]:436, 441[2]:478 Когато хвърлянето на копие за мъже е направено олимпийска дисциплина на Летните олимпийски игри през 1906 г., Леминг печели с преднина от почти девет метра и счупва собствения си световен рекорд. Швеция лесно спечелва първите четири места, тъй като играчите на Финландия отсъстват, а в другите страни този спорт не е популярен.[1]:437

Към края на 19 век и началото на 20 век повечето състезания по мятане на копие включват двете ръце – уредът се хвърля отделно с дясната и с лявата ръка, а най-добрите резултати за всяка ръка се събират.[2] Такова състезание с двете ръце се провежда само веднъж на олимпийски игри – на Летните олимпийски игри през 1912 г., когато Финландия обира медалите, задминавайки Леминг.[1]:441 Скоро след това тази практика бързо се забравя.

Първото състезание по хвърляне на копие за жени се провежда във Финландия през 1909 г.[3] Първоначално жените мятат еднакви копия като мъжете, но през 1920-те години е въведено по-късо и по-леко копие за жени. През 1932 г. дисциплината за жени е включена в олимпийската програма. Първата жена шампион става американската Бейб Захариас.[2]:479

Дълго време копията се правят от твърдо дърво (обикновено бреза) със стоманен връх. Кухото и високо аеродинамично копие е изобретено в САЩ през 1950-те години. По-късните копия се правят изцяло от метал.[2]:478 – 479[3][4] Новите копия летят по-надалеч, но са по-малко склонни да се приземят правилно. В началото на 1980-те години започват да се проектират копия, които значително по-рядко се приземяват водоравно. Така през април 1986 г. за мъжете и април 1999 г. са въведени копия по нов дизайн и световните рекорди (на Уве Хон и Петра Фелке) до този момент са занулени.[5] Промените са въведени и с цел безопасност, тъй като много често са се получавали хвърляния от над 100 метра. След това центърът на тежестта на копията се премества с 4 сантиметра по-напред, а върхът им става по-тъп, намалявайки аеродинамиката им.

От 69-те олимпийски медала, раздадени за хвърляне на копие при мъжете, 32 са взети от състезатели от Норвегия, Швеция или Финландия.

Хвърлянето на копие е част от десетобоя още от въвеждането му в началото на 1910-те години. То е част от някои от формите на петобоя и част от всички форми на седмобоя при жените, след като измества петобоя през 1981 г.[6]

Най-добри атлети[редактиране | редактиране на кода]

Копие за меже и копие за жени.

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

  • Към юли 2019 г.[7]
Ранг Разстояние Атлет Дата Място Изт.
1 98,48 m Flag of the Czech Republic.svg Ян Железни 25 май 1996 г. Йена
2 94,44 m Flag of Germany.svg Йоханес Фетер 11 юли 2017 г. Люцерн [8]
3 93,90 m Flag of Germany.svg Томас Рьолер 5 май 2017 Доха [9]
4 93,09 m Flag of Finland.svg Аки Парвиайнен 26 юни 1999 г. Куортане
5 92,72 m Flag of Kenya.svg Джулиус Йего 26 август 2015 г. Пекин [10]
6 92,61 m Flag of Russia.svg Сергей Макаров 30 юни 2002 г. Шефийлд
7 92,60 m Flag of Germany.svg Реймонд Хехт 21 юли 1995 г. Осло
8 92,06 m Flag of Germany.svg Андреас Хофман 2 юни 2018 г. Офенбург [11]
9 91,69 m Flag of Greece.svg Константинос Гациудис 24 юни 2000 г. Куортане
10 91,59 m Flag of Norway.svg Андреас Торкилдсен 2 юни 2006 г. Осло
11 91,53 m Flag of Finland.svg Теро Питкемеки 26 юни 2005 г. Куортане
12 91,46 m Flag of the United Kingdom.svg Стийв Бакли 25 януари 1992 г. Окланд [12]
13 91,36 m Flag of Chinese Taipei for Olympic games.svg Чън Чао-цун 26 август 2017 г. Тайпе [13]
14 91,29 m Flag of the United States.svg Бро Греер 21 юни 2007 г. Индианаполис
15 90,73 m Flag of Latvia.svg Вадим Василевскис 22 юли 2007 г. Талин
16 90,61 m Flag of Estonia.svg Магнус Кирт 22 юни 2019 г. Куортане [14]
17 90,60 m Flag of Finland.svg Сепо Рятю 20 юли 1992 г. Нурмиярви
18 90,44 m Flag of Germany.svg Борис Хенри 9 юли 1997 г. Линц
19 90,16 m Flag of Trinidad and Tobago.svg Кешорн Уолкот 9 юли 2015 г. Лозана
20 89,73 m Flag of the Czech Republic.svg Якуб Вадлейх 12 август 2017 г. Лондон [15]
21 89,21 m Flag of Egypt.svg Ихаб Абделрахман 18 май 2014 г. Шанхай
22 89,17 m Flag of Lithuania.svg Едис Матусевичиус 27 юли 2019 г. Паланга [16]
23 89,16 m A Република Южна Африка Том Петраноф 1 март 1991 г. Почефструм [17]
24 89,15 m Flag of the People's Republic of China.svg Джао Цинган 2 август 2014 г. Инчон
25 89,10 m Flag of Sweden.svg Патрик Боден 24 март 1990 г. Остин

Жени[редактиране | редактиране на кода]

  • Към август 2019 г.[18]
Ранг Разстояние Атлет Дата Място Изт.
1 72,28 m Flag of the Czech Republic.svg Барбора Шпотакова 13 септември 2008 г. Щутгарт
2 71,99 m Flag of Russia.svg Мария Абакумова 2 септември 2011 г. Тегу
3 71,70 m Flag of Cuba.svg Ослеидис Менендес 14 август 2005 г. Хелзинки
4 70,20 m Flag of Germany.svg Кристина Обергфьол 23 юни 2007 г. Мюнхен
5 69,48 m Flag of Norway.svg Трине Хатестад 28 юли 2000 г. Осло
6 69,35 m Flag of South Africa.svg Сюнете Филюн 9 юни 2012 г. Ню Йорк
7 68,92 m Flag of Australia (converted).svg Катрин Мичъл 11 април 2018 г. Гоулд Коуст [19]
8 68,43 m Flag of Croatia.svg Сара Колак 6 юли 2017 г. Лозана [20]
9 68,34 m Flag of Germany.svg Щефи Нериус 31 август 2008 г. Вустемарк
10 67,98 m Flag of the People's Republic of China.svg Лю Хуейхуей 2 август 2019 г. Шънян [21]
11 67,90 m Flag of Germany.svg Кристин Хусонг 10 август 2018 г. Берлин [22]
12 67,70 m Flag of Australia (converted).svg Келси-Лий Барбър 9 юли 2019 г. Люцерн [23]
13 67.,69 m Flag of Germany.svg Катарина Молитор 30 август 2015 г. Пекин [24]
14 67,67 m Flag of Cuba.svg Соня Бисет 6 юли 2005 г. Саламанка
15 67,51 m Flag of Greece.svg Мирела Маняни 30 септември 2000 г. Сидни
16 67,47 m Flag of Belarus.svg Татяна Холодович 7 юни 2018 г. Осло [25]
17 67,40 m Flag of the Czech Republic.svg Никола Огродникова 26 май 2019 г. Офенбург [26]
18 67,32 m Flag of Germany.svg Линда Щал 14 юни 2014 г. Ню Йорк
19 67,30 m Flag of Russia.svg Вера Ребрик 19 февруари 2016 г. Сочи [27]
20 67,29 m Flag of Ukraine.svg Ханна Гацко-Федусова 26 юли 2014 г. Кропивницки
21 67,21 m Flag of Turkey.svg Еда Туусуз 18 май 2017 г. Баку [28]
22 67,20 m Flag of Russia.svg Татяна Шиколенко 18 август 2000 г. Монако
23 67,16 m Flag of Slovenia.svg Мартина Ратей 14 май 2010 г. Доха
24 67,12 m Flag of the People's Republic of China.svg Лиу Шъин 20 май 2018 г. Осака [29]
25 67,11 m Flag of Poland.svg Мария Андрейчик 16 август 2016 г. Рио де Жанейро [30]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Jukola, Martti. Huippu-urheilun historia. Werner Söderström Osakeyhtiö, 1935. (на фински)
  2. а б в г Urheilulajien synty. Teos. ISBN 9789518513455. (на фински)
  3. а б Javelin Throw – Introduction. // IAAF. Архивиран от оригинала на 6 юни 2012.
  4. Track: A Salute To The Javelin And Its Practitioners—One Of Whom, Bud Held, Is Showing Those Finns A Thing Or Two. // Sports Illustrated. 6 юни 1955. Посетен на 8 март 2017.
  5. Bremicher, Erick. Why did the senior javelin specification have to be changed?. // Посетен на 22 май 2015.
  6. IAAF Scoring Tables for Combined Events, pp. 7 – 10.
  7. All-time men's best Javelin throw. // alltime-athletics.com. Посетен на 21 май 2018.
  8. Javelin Throw Results. // spitzenleichtathletik.ch. 11 юли 2017. Архивиран от оригинала на 14 юли 2017. Посетен на 11 юли 2017.
  9. Javelin Throw Results. // 5 май 2017. Посетен на 5 май 2017.
  10. Javelin Throw Results. // IAAF, 26 август 2015. Посетен на 26 август 2015.
  11. Hofmann improves to 92.06m in Offenburg. // European Athletics, 3 юни 2018. Посетен на 4 юни 2018.
  12. British Athletics. British Athletics Official WebsiteSteve Backley. // britishathletics.org.uk. Архивиран от оригинала на 23 септември 2015.
  13. UNIVERSIADE: Taiwan's Cheng wins record-breaking gold in javelin. // 26 август 2017. Посетен на 26 август 2017.
  14. Kirt extends world lead in the javelin to 90.61m in Kuortane. // European Athletics, 22 юни 2019. Посетен на 26 юни 2019.
  15. Javelin Throw Results. // IAAF, 12 август 2017. Посетен на 13 август 2017.
  16. Matusevicius highlights Lithuanian Championships with 89.17m in javelin. // European Athletics, 28 юли 2019. Посетен на 3 август 2019.
  17. IAAF: Javelin Throw - men - senior - outdoor - iaaf.org. //
  18. All-time women's best Javelin throw. // alltime-athletics.com. Посетен на 9 януари 2017.
  19. Javelin Throw Results. // gc2018.com. 11 април 2018. Посетен на 15 април 2018.
  20. Javelin Throw Results. // sportresult.com. 6 юли 2017. Посетен на 9 юли 2017.
  21. Jon Mulkeen. National championships round-up: Mihambo leaps world-leading 7.16m in Berlin. // IAAF, 4 август 2019. Посетен на 12 август 2019.
  22. Javelin Throw Women Final Results. // European Athletic Association, 10 август 2018. Архивиран от оригинала на 24 септември 2015. Посетен на 11 August 2018.
  23. Diego Sampaolo. Barber and Röhler in the spotlight in Lucerne. // IAAF, 9 юли 2019. Посетен на 26 юли 2019.
  24. Women's Javelin Throw Results. // IAAF, 30 август 2015. Посетен на 30 август 2015.
  25. Javelin Throw Results. // sportresult.com. 7 юни 2018. Посетен на 10 юни 2018.
  26. Javelin Throw Results. // laportal.net. 26 май 2019. Посетен на 26 юли 2019.
  27. All-time women's best javelin throw. // alltime-athletics.com, 19 февруари 2016. Посетен на 21 май 2016.
  28. Women's Javelin Throw Results. // baku2017results.azureedge.net. 18 май 2017. Посетен на 20 май 2017.
  29. Bob Ramsak. Five meeting records tumble in Osaka. // IAAF, 20 май 2018. Посетен на 25 май 2018.
  30. Women's Javelin Throw – Qualification Round Group B Results. // Rio 2016 official website. 16 August 2016. Архивиран от оригинала на 20 септември 2016. Посетен на 17 август 2016.