Хвърляне на диск

Хвърляне на диск

Хвърляне на диск в Общомедия

Олимпийският шампион по хвърляне на диск Роберт Хартинг от Германия, 2012 г.

Хвърлянето на диск е лекоатлетическа дисциплина, при която атлетът хвърля тежък диск, стремейки се да го изхвърли на най-голямо разстояние. Това е древен спорт, засвидетелстван още от статуята на Мирон Дискохвъргач, датираща от 5 век пр.н.е. Макар да не е част от модерния петобой, той е част от древногръцкия петобой и част от модерния десетобой.

Съвременно копие на Дискохвъргач от Мирон в Копенхаген, Дания

Плакат за Летните олимпийски игри през 1920 г.

Робърт Гарет – златен медалист при хвърлянето на диск и тласкането на гюле на Летните олимпийски игри през 1896 г.

При мъжете дискът тежи 2 kg и има диаметър 219 – 221 mm. При жените дискът тежи 1 kg и има диаметър 180 – 182 mm. При юношите теглото е по-малко. Основната част на диска е метална, докато ръбовете му са от пластмаса, дърво, фибростъкло или полимер, подсилен с въглеродни влакна.

Преди хвърлянето състезателят застава в окръжност с диаметър 2,5 m. Атлетът стои с гръб към посоката на мятането на диска. След това се завърта 1,5 оборота, набирайки инерция и хвърляйки диска. Целта е дискът да попадне в сектор, който е образуван от 34,92° ъгъл спрямо дъгата на кръглата площадка. Няма точно определено правило за това как трябва да се изхвърли диска, но е необходим добър баланс при завъртането, с цел да се придаде точен ъгъл на диска, който би му позволил да отиде възможно най-далече. Площадката е оградена с мрежа до зоната, в която диска може да падне, като това се прави основно поради съображения за безопасност на зрителите. Обикновено се правят между 3 и 6 опита, а най-добрият резултат от тях се взема в класирането.

Точно преди изхвърлянето на диска, атлетът го завърта с палец, като по този начин му придава по-голяма аеродинамичност и по-дълъг полет. Техниката на хвърляне е сложна за овладяване и отнема години усъвършенстване.

История

Хвърлянето на диск е част от първоначалните древни олимпийски игри в Древна Гърция. Спортът е възроден отново в Магдебург, Германия, от Кристиан Георг Колрауш и студентите му през 1870-те години. Организираните състезания за мъже продължават към края на 19 век и стават част от съвременните Летни олимпийски игри през 1896 г. Изображения на дискохвъргачи фигурират на видни места в рекламите за ранните съвременни олимпийски игри. В днешно време хвърлянето на диск е рутинна част от леката атлетика. Състезанията за жени започват в началото на XX век.

Най-добри атлети

Мъже

• Към юни 2019 г.

Ранг	Разстояние	Атлет	Дата	Място	Изт.
1	74,08 m	Юрген Шулт	6 юни 1986 г.	Нойбранденбург
2	73,88 m	Виргилиюс Алекна	3 август 2000 г.	Каунас
3	73,38 m	Герд Кантер	4 септември 2006 г.	Хелсингбори
4	71,86 m	Юрий Думчев	29 май 1983 г.	Москва
		Даниел Стол	29 юни 2019 г.	Ботнарид
6	71,84 m	Пьотър Малаховски	8 юни 2013 г.	Хенгело
7	71,70 m	Роберт Фазекас	14 юли 2002 г.	Сомбатхей
8	71,50 m	Ларс Ридел	3 май 1997 г.	Висбаден
9	71,32 m	Бен Плъкнет	4 юни 1983 г.	Юджийн
10	71,26 m	Джон Пауъл	9 юни 1984 г.	Сан Хосе
	71,26 m	Рики Брух	15 ноември 1984 г.	Малмьо
	71,26 m	Имрих Бугар	25 май 1985 г.	Сан Хосе
13	71,18 m	Арт Бърнс	19 юли 1983 г.	Сан Хосе
14	71,16 m	Волфганг Шмид	9 август 1978 г.	Берлин
15	71,14 m	Антъни Уошингтън	22 май 1996 г.	Салинас
16	71,06 m	Луис Делис	21 май 1983 г.	Хавана
17	70,98 m	Мак Уилкинс	9 юли 1980 г.	Хелзинки
18	70,82 m	Александър Тамерт	15 април 2006 г.	Дентън
19	70,78 m	Федрик Дакрес	16 юни 2019 г.	Рабат
20	70,66 m	Роберт Хартиг	22 май 2012 г.	Турнов
21	70,54 m	Дмитрий Шевченко	7 май 2002 г.	Краснодар
22	70,38 m	Джей Силвестър	16 май 1971 г.	Ланкастър
23	70,32 m	Франц Кругер	26 май 2002 г.	Салон дьо Прованс
24	70,06 m	Ромас Убартас	8 май 1988 г.	Смалининкай
25	70,00 m	Хуан Мартинес	21 май 1983 г.	Хавана

Жени

• Към юни 2019 г.

Ранг	Разстояние	Атлет	Дата	Място	Изт.
1	76,80 m	Габриеле Райнш	9 юли 1988 г.	Нойбранденбург
2	74,56 m	Зденка Шилхава	26 август 1984 г.	Нитра
	74,56 m	Илке Вилуда	23 юли 1989 г.	Нойбранденбург
4	74,08 m	Диана Гански	20 юни 1987 г.	Карлмарксщат
5	73,84 m	Даниела Костиан	30 април 1988 г.	Букурещ
6	73,36 m	Ирина Мешински	17 август 1984 г.	Прага
7	73,28 m	Галина Савинкова	8 септември 1984 г.	Донецк
8	73,22 m	Цветанка Христова	19 април 1987 г.	Казанлък
9	73,10 m	Гизела Байер	20 юли 1984 г.	Берлин
10	72,92 m	Мартина Хелман	20 август 1987 г.	Потсдам
11	72,14 m	Галина Мурашова	17 август 1984 г.	Прага
12	71,80 m	Мария Вергова-Петкова	13 юли 1980 г.	София
13	71,68 m	Сяо Янлин	14 март 1992 г.	Пекин
14	71,58 m	Елина Зверева	12 юни 1988 г.	Ленинград
15	71,50 m	Евелин Ял	10 май 1980 г.	Потсдам
16	71,41 m	Сандра Перкович	18 юли 2017 г.	Белинцона
17	71,30 m	Лариса Короткевич	29 май 1992 г.	Сочи
18	71,22 m	Риа Сталман	15 юли 1984 г.	Уолнът
19	70,88 m	Хилда Рамос	8 май 1992 г.	Хавана
20	70,80 m	Лариса Михалченко	18 юни 1988 г.	Харков
21	70,68 m	Марица Мартен	18 юли 1992 г.	Севиля
22	70,65 m	Дения Кабалеро	20 юни 2015 г.	Билбао
23	70,50 m	Фаина Мелник	24 април 1976 г.	Сочи
24	70,34 m	Силвия Мадецки	16 май 1988 г.	Атина
25	70,02 m	Наталия Садова	23 юни 1999 г.	Солун