Тласкане на гюле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гюлетласкач в готовност за хвърляне

Тласкането на гюле е лекоатлетическа дисциплина, състояща се в хвърлянето (изтласкването) на тежък сферичен обект (гюле) на възможно най-дълго разстояние. Дисциплината е част от съвременните Олимпийски игри още от самото им начало, но съревнованията между жени започват около петдесет години по-късно от това, а именно през 1948 година. Присъства като поддисциплина в седмобоя и десетобоя.

Състезателите изтласкват гюлето от обозначен за целта кръг с диаметър 2,135 метра, пред който се намира висок около 10 сантиметра праг. Разстоянието се измерва от вътрешната страна на прага до най-близката следа оставена от гюлето в сектора за попадения и се закръгля до най-близкия сантиметър (според правилата на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации и Уърлд мастърс атлетикс).

История[редактиране | редактиране на кода]

Едни от най-ранните сведения за дисциплината са от Исландия, където на първенства били хвърляни камъни с две ръце. След известно време това става популярно и в цяла Европа.

Омир споменава състезания по хвърляне на камъни от войници по време на Троянската война, но няма данни сходни дисциплини да са присъствали в гръцките състезания като цяло. Има доказателства, че първите подобни състезания са се провели в Хайлендс преди повече от двадесет века.[1] Рисунка от XVI век пък показва как Хенри VIII хвърля ковашки чук.[2]

Първите състезания напомнящи съвременното тласкане на гюле вероятно са били провеждани в Средновековието, когато войници мерели силите си в хвърляне на топовни гюлета. През XVII век военнослужещи на английската артилерия също организирали игри с хвърляне на такива. Сведения за тласкане на гюле датират от ранните години на XIX век, а през 1866 година дисциплината е включена в Британското първенство за аматьори.[3] Скоро преди това се въвежда правилото за тласкане само с една ръка, а гюлето добива фиксирано тегло – 16 фунта (7,256 килограма).

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Чехословашкият гюлетласкач Иржи Скобла показва правилната техника на притискане на гюле до врата

За правилен опит е необходимо спазването на следните правила: [4]

  • Състезателят има шестдесет секунди да извърши своя опит, считано от обявяването на името му;
  • Не е разрешено да се носят ръкавици, но е разрешено използването на лепенки за отделните пръсти;
  • Състезателят трябва да опира гюлето в близост до врата си и да го притиска здраво през цялото време на движението преди изтласкването;
  • Гюлето трябва да бъде изтласкано над височината на рамото и само с една ръка;
  • На състезателя е разрешено да докосва прага и вътрешната част на кръга, но не терена отвъд тях. Крайниците обаче могат да бъдат протегнати извън очертанията на кръга, но във въздуха;
  • Гюлето трябва да се приземи в рамките на сектора за попадения;
  • Обозначеният кръг трябва да бъде напуснат от задната страна (вж. също Погрешни разбирания).

Отсъждане на фал[редактиране | редактиране на кода]

Гюлетласкач в Университета на Небраска (1942). На изображението се виждат очертаният кръг и прагът
  • При директно пристъпване към изпълнението, без пауза при влизането в кръга;
  • При надвишаване позволеното време за изпълнение от шестдесет секунди, след обявяване името на състезателя;
  • При падане на гюлето под рамото на тласкача или под хоризонталната равнина на рамото му при тласкането;
  • При излизане от кръга преди приземяването на гюлето;
  • При попадане на гюлето извън определената зона или върху ограничителни ѝ линии;
  • При докосване с която и да е част на тялото (в това число и обувките) на горната част или ръба на борда на кръга, върха на металния пръстен и всяка зона извън предназначения за изпълнение кръг.

Погрешни разбирания[редактиране | редактиране на кода]

Макар да са остарели и да не важат при тласкането на гюле в наше време, тези правила продължават да бъдат следвани от много състезатели:

  • В кръга за изпълнение на тласкането се влиза само от задната му част – такова правило не присъства в разпоредбите.
  • Ако състезателят влезе в кръга и след това стъпи извън него се счита нарушение – няма подобна забрана, тъй като на атлета е позволено да влиза и излиза от кръга неограничен брой пъти, но трябва да извърши тласкането в рамките на минутата.
  • При излизането на дългите връзки, широките дрехи или дългата коса извън кръга се получава наказание – това схващане е напълно погрешно, но много от състезателите продължават да носят кърпи на главите си и еластични костюми, за да не им бъде отсъден фал. Реално такава опасност не съществува, понеже наказания се отсъждат при опит за добиване на предимство, което в случая не се получава.

Състезания[редактиране | редактиране на кода]

Състезание по тласкане на гюле от 1994 година

Състезания по тласкане на гюле са включени още на първите Летни олимпийски игри. Включени са и в Световното първенство по лека атлетика.

Всяко състезание се състои от няколко рунда. Обикновено има три рунда за квалификация (предварителни) и след това още три финални рунда. Всеки състезател е представен с най-добрия си опит без значение дали той е постигнат в предварителен или финален рунд. Победител е състезателят изтласкал гюлето най-далеч.

Предназначеното за състезания на открито гюле тежи 7,260 килограма (мъже) или 4 килограма (жени). Състезанията могат да бъдат училищни, за юноши, за професионалисти, хора с увреждания и други, но съществуват различия в теглото на гюлето. При изготвянето на правилата трябва да бъде взето единодушно решение относно теглото му, имайки предвид някои фактори като пол и възраст.

Техники на тласкане[редактиране | редактиране на кода]

Опит за тласкане чрез техниката на плъзгане

Основните техники при тласкане на гюле са две: плъзгане и въртене. Целта при всички техники е гюлето да бъде освободено с максимална скорост и ъгъл около 40 градуса.

Плъзгане (с подскок)[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на плъзгането датира от 1951 година, когато американецът Пери О'Брайън измисля техника, при която тласкачът се насочва назад, завърта се на 180 градуса и хвърля гюлето.

Служещият си с дясната ръка атлет започва с лице към задната част на кръга, след което оттласква левия крак към предната част, същевременно оказвайки натиск с десния крак. При пресичането на кръга лявата ръка и бедрата на атлета се извъртат към предната част. Последвана от рамената, лявата ръка се връща в първоначалното си положение. Накрая гюлето се хвърля с дясната ръка. Ключът е в бързото придвижване в кръга с колкото се може по-малко въздух под краката, откъдето идва и името на техниката.

Въртене[редактиране | редактиране на кода]

През 1972 година Александър Баришников поставя рекорд посредством нова техника, наречена „въртене“ (на руски: круговой мах) и създадена от треньора му Виктор Алексеев. Завъртането е като при дискохвъргачите, като своето въздействие оказва ротационната инерция. През 1976 година Баришников отбелязва световен рекорд от 22 метра със същата техника и става първият тласкач, чието гюле преминава 22-рия метър.[5]

Десноръкият тласкач започва с лице към задната част на кръга и се завърта наоколо върху левия крак, пренася десния крак близо до средата на кръга, а накрая насочва към предната част на кръга левия крак, извъртайки бедрата и рамената (както при плъзгането), след което изтласква гюлето.

При изпълняване на опит с тази техника горната част на тялото на атлета се завърта така, че създадените от рамената и бедрата мислени линии да не са успоредни една на друга. Това действие изгражда въртящ момент и изпъва мускулите, придавайки им допълнителна еластичност и осигурявайки допълнителна мощ. Когато атлетът се приготви за изтласкване, левият крак е здраво стъпил на земята, осигурявайки запазване на импулса и енергията.

Опит за тласкане чрез техниката на въртене

Друга цел на въртенето е достигането на висока скорост, за което спомага първоначалният размах на десния крак, но и прибирането на всички крайници възможно най-плътно до тялото (подобно на фигурист, който се стреми да държи ръцете си до тялото при въртене). Веднъж достигнал необходимата скорост, атлетът пуска гюлето, предавайки му своята енергия.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Най-успешните мъже-гюлетласкачи използват техниката на въртене, но е популярна и тази на плъзгане (най-вече сред олимпийски, световни шампиони и жени), която също има своите предимства пред другата. Почти всички състезатели в този спорт започват с техниката на плъзгане. Томаш Майевски споделя, че макар и повечето атлети да използват въртене, той и още няколко върхови състезатели (които, за разлика от получилия доживотна забрана Ранди Барнс, не са употребявали допинг през кариерата си) постигат успех именно с този класически метод. Томаш например защитава олимпийска титла цели 56 години. Методът на въртене не е препоръчителен в лоши метеорологични условия (вятър, дъжд, студ).

Световният рекорд при мъжете (23,120 метра) държи Ранди Барнс. Опитът му е изпълнен чрез техниката на въртене, докато Улф Тимерман, вторият в класацията на най-добрите тласкания, постига 23,063 метра при плъзгане.

Да се прецени коя техника е най-подходящата в даден случай е трудно, защото голяма част от най-добрите тласкания са осъществени под действието на допинг или наркотични вещества. Състезателят сам избира техниката, вземайки предвид своите физически възможности. Гюлетласкачите с по-нисък ръст биха могли да извлекат полза от въртенето, а по-високите – от плъзгането, но повечето не го правят.

Видове гюлета[редактиране | редактиране на кода]

За изработка на гюлета могат да послужат различни материали, в зависимост от предназначението. Сред използваните материали са желязо, месинг, неръждаема стомана, плътна стомана, синтетика (например поливинил) и чугун. Различните метали и синтетика се използват за направата на различни по размери гюлета, което се налага от правилниците на различните състезания. Така например при събития на открито се използват по-малки гюлета, отколкото на закрито.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Световни рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Текущите световни рекорди държат:

Ранди Барнс през 1994 година
Тип Състезател Разстояние (в метри) Място Дата
Мъже
На открито Ранди Барнс[6] 23,12 Лос Анджелис, САЩ 20 май 1990
На закрито Ранди Барнс[6] 22,66 Лос Анджелис, САЩ 20 януари 1989
Жени
На открито Наталия Лисовская[7] 22,63 Москва, СССР 7 юни 1987
На закрито Хелена Фибингерова[8] 22,50 Яблонец, ЧССР 19 февруари 1977

Континентални рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Текущите континентални рекорди държат: [9]

Континент Мъже Жени
Разстояние (в метри) Състезател Страна Разстояние (в метри) Състезател Страна
Африка 21,97 Джанъс Робъртс Флаг на Южна Африка Южна Африка 18,35 Вивиан Чуквуемека Флаг на Нигерия Нигерия
Азия 21,13 Султан Ал Хабаши Флаг на Саудитска Арабия Саудитска Арабия 21,76 Ли Мейсу Флаг на Китай Китай
Европа 23,06 Улф Тимерман Флаг на ГДР ГДР 22,63 Наталия Лисовская Флаг на СССР СССР
Северна, Централна
Америка
и Карибите
23,12 Ранди Барнс Флаг на САЩ САЩ 20,96 Белси Лаза Флаг на Куба Куба
Океания 21,26 Скот Мартин Флаг на Австралия Австралия 21,24 Валери Адамс Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия
Южна Америка 21,26 Джерман Лауро Флаг на Аржентина Аржентина 19,30 Елисанджела Адриано Флаг на Бразилия Бразилия

Най-добри десет[редактиране | редактиране на кода]

  • По данни от месец юни 2012

Мъже[редактиране | редактиране на кода]

Разстояние (в метри) Състезател Страна Място Дата
23,12 Ранди Барнс Флаг на САЩ САЩ Калифорнийски
университет,
Лос Анджелис
20 май 1990
23,06 Улф Тимерман Флаг на ГДР ГДР Ханя 22 май 1988
22,91 Алесандро Андреи Флаг на Италия Италия Виареджо 12 август 1987
22,86 Брайън Олдфилд Флаг на САЩ САЩ Ел Пасо 10 май 1975
22,75 Вернер Гюнтор Флаг на Швейцария Швейцария Берн 23 август 1988
22,67 Кевин Тот Флаг на САЩ САЩ Лорънс 19 април 2003
22,64 Удо Байер Флаг на ГДР ГДР Берлин 20 август 1986
22,54 Крисчън Кентуел Флаг на САЩ САЩ Грешам 5 юни 2004
22,52 Джон Бреннър Флаг на САЩ САЩ Уолнът 26 април 1987
22,51 Адам Нелсън Флаг на САЩ САЩ Грешам 18 май 2002

Жени[редактиране | редактиране на кода]

Разстояние (в метри) Състезател Страна Място Дата
22,63 Наталия Лисовская Флаг на СССР СССР Москва 7 юни 1987
22,45 Илона Брисеник Флаг на ГДР ГДР Потсдам 11 май 1980
22,32 Елена Фибингерова Флаг на Чехословакия Чехословакия Нитра 20 август 1977
22,19 Клаудия Лош Флаг на ФРГ ФРГ Хайнфелд 23 август 1987
21,89 Иванка Христова Флаг на България България Белмекен 4 юли 1976
21,86 Мериън Адам Флаг на ГДР ГДР Лайпциг 23 юни 1979
21,76 Ли Мейсю Флаг на Китай Китай Шъдзяджуан 23 април 1988
21,73 Наталия Акрименко Флаг на СССР СССР Леселидзе 21 май 1988
21,69 Вита Павлиш Флаг на Украйна Украйна Будапеща 15 август 1998
21,66 Суй Ксинмей Флаг на Китай Китай Пекин 9 юни 1990

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Уайт, Колин. Projectile Dynamics in Sport: Principles and Applications. Taylor & Francis. ISBN 978-0-415-47331-6. с. 131. Посетен на 18 август 2013.
  2. ((en)) Origins. Hammerthrow.org. Посетен на 19 август 2013.
  3. ((en)) Shot Put – Introduction. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 19 август 2013.
  4. ((bg)) Тласкане на гюле. Sport.framar.bg. Посетен на 19 август 2013.
  5. ((ru)) Рудерман, Григорий. МЕТАНИЯ В ХХ ВЕКЕ : ТЕНДЕНЦИИ РАЗВИТИЯ. Посетен на 22 август 2013.
  6. а б ((en)) IAAF Shot Put Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013.
  7. ((en)) IAAF Shot Put Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013.
  8. ((cs)) Helena Fibingerová. Osobnosti.cz. Посетен на 22 август 2013.
  9. ((en)) Outdoor: Shot Put: Area Records. Международна асоциация на лекоатлетическите федерации. Посетен на 22 август 2013.
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Shot put“ в Уикипедия на английски (автори).