Мадарски конник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ма̀дарски конник
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Madara-rider-Svik.jpg
Име в регистъра Madara Rider
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на България България
Тип културно
Критерии i, iii
Вписване 1979  (3та сесия)
Координати 43°18′ с. ш. 27°09′ и. д. / 43.3° с. ш. 27.15° и. д.
Ма̀дарски конник в Общомедия

Ма̀дарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Ма̀дара в Североизточна България. Това е единственият скален релеф в Европа от периода на ранното средновековие и е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство[1].

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Мадарският конник е основен символ на обхващащия серия обекти с религиозно, културно и военно предназначение Национален историко-археологически резерват „Ма̀дара“. Той се намира близо до едноименното село на 18,2 km от Шумен, но в по-голямата си част се разполага на територията на община Каспичан. В близост се намират и археологическите резервати на средновековните български столици Плиска и Преслав.

Мадарските скали с релефа

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Мадарският конник е открит за съвремената наука и описан за първи път през 1872 г. от Феликс Каниц. Подробното изучаване на релефа изисква скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г е изготвена гипсова отливка на релефа[2]. Този исторически паметник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 m. Стръмни стъпала вляво от него водят до Ма̀дарското плато. Размерите на изображението са 2,6 m във височина и 3,1 m ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената големина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло от източен кавказки тип. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции на тракийски конник.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Най-близките успоредици на мадарската композиция са скалните релефи и сребърни съдове в Персия от времето на сасанидските царе. Релефът представлява триумфиращ владетел и днес най-широко се възприема като символ на мощта на Първата българска държава. Детайлите определят датировката и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан/кан Тервел (701 – 721 г.). Околните надписи са на гръцки език и съобщават за политически и културни събития във взаимоотношенията между България и Византия от 705 година през целия период VIII – IX в., като се споменават директно или с отправки владетелите Тервел, Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг. Според Ф. И. Успенски Мадарския релеф е „най-древен и интригуващ старобългарски паметник“ и въпреки, че го определя като „изключително уникален“, то според руския учен в Равена има подобен паметник с релефно изображение на конник[3].

Барелефът е свързан със създадения от Омуртаг голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, капища, дворцови и жилищни сгради, и други постройки[4]. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, на Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други. Според специалисти по петрология, лъвът в барелефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Възможно е Мадарският конник да е паметник с много по-древен произход и да е претърпявал съответно адаптиране за нови цели през по-късните културни периоди. В полза на това съждение са и петрологичните изследвания, според които лъвът в релефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според Рашо Рашев може да се приеме, че „се касае за обобщен образ на обожествен владетел, който в съзнанието на съвременника се е преплитал с чертите на образ от ранносредновековния епос“[5].

Надписи[редактиране | редактиране на кода]

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името Аспарух“. Интересен и важен е надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра (почитан сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).

Значение и международно признание[редактиране | редактиране на кода]

На 29 юни 2008 г. Ма̀дарският конник бе официално избран за „глобален символ на България“

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в Луксор, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Като част от историко-археологическия резерват, паметникът е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. [6]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият резерват е с лятно работно време от 8:00 – 19:00 ч. и със зимно работно време от 8:00 – 16:00 ч. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метрово стълбище. На туристическия обект се поставя печат, удостоверяващ посещението, съхраняван в хижа „Мадарски конник“.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. UNESCO World Heritage Center. Madara Rider. Проверен на 10 ноември 2010 година.
  2. Бешевлиев В. (отг. редактор) Мадарският конник. С. 1956
  3. Успенски, Ф. Старо-болгарская надпись Омортага. – ИРАИК. 1901, 6, 228
  4. Иван Иванов. Опит за идейна възстановка на някои детайли от релефа Мадарски конник. В: (Ред. Васил Гюзелев и др. ) Пътуванията в Средновековна България. Материали от Първата национална конференция ”Пътуване към България. Пътуванията в Средновековна България и съвременният туризъм“. Шумен, 8-11. 05. 2008 г. Съюз на учените в България. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Научноизследователски център по византинистика. Изд. Абагар. Велико Търново. 2009, с. 214-229
  5. Рашев, Р. Мадарският конник – стари и нови въпроси. – Исторически преглед, 1998, 3-4, 192 – 204
  6. Национална кампания „Българските символи“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Дечев, Д. „Мадарският конник – проучвания върху надписите на Мадарския конник“. 1956.
  • Дончев, С. „Мадарският конник. Един опит за изясняване произхода и значението на паметника“. Проблеми на изкуството, 1970, № 3, с. 55 – 62.
  • Рашев, Р. „Мадарският конник: стари и нови въпроси“. Исторически преглед, 54, 1998, кн. 3 – 4, 192 – 204.
  • Степанов, Цв. „Божество-херой-владетел“ [Мадарски конник]. В: Същият. Власт и авторитет в ранносредновековна България. С., 1999, с. 150 – 156.
  • Маринов, В. „Свещената Мадара“. Шумен, 2005.
  • Чобанов, Т. „Източните корени на Мадарския конник“. В: Същият. Изследвания върху културата на старите българи. С., 2010 (Българска вечност, с. 163 – 186).
  • Тотев, Т. „Още за Мадарския скален релеф“. В: „България, земя на блажени...“ In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Отг. ред. Иван Лазаров. Велико Търново, 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]