Читалище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Читалище "Заря" в Хасково

Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.

За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.

Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 година в Свищов, Шумен и Лом. На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото читалище в България „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Наскоро след това, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен второто българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников - 1856“. През същата година е основано и третото българско читалище в Лом. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.

През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

Към януари 2016 г., броят на регистрираните читалища в България е 3614.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Регистър на народните читалища (административна уредба) (посетен на 23 април 2014)
  2. Регистър на народните читалища (база данни по град/село)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]