Ивановски скални църкви

Ивановски скални църкви
	Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра	Rock-Hewn Churches of Ivanovo.
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	България
Тип	Културно наследство
Критерии	vii, viii, ix
Вписване	1979 (3-та сесия)
Координати	43°43′ с. ш. 25°58′ и. д. / 43.716667° с. ш. 25.966667° и. д.
	Местоположение в България Област Русе Координати: 43°41′44″ с. ш. 25°59′17″ и. д. / 43.695556° с. ш. 25.988056° и. д.
	Ивановски скални църкви в Общомедия

Ивановските скални църкви са разположени край с. Иваново, на 18 км от град Русе.

Имат отличително запазени стенописи в сравнение с други комплекси в България. За разлика от традиционните манастири, състоящи се от 1 – 2 църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.

Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквите и всички помещения край местността Писмата образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“, основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски семейства. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България. Популярен туристически обект.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът има сложно устройство обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13 и 14 век, сътворена от търновски столични майстори, представяща развитието на живописните стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са сред върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Ивановски скални църкви
Снимка от църквата „Света Богородица“
Снимка от църквата „Света Богородица“
Снимка от църквата „Света Богородица“
Снимка от църквата „Света Богородица“
Снимка от църквата „Света Богородица“
Снимка от църквата „Света Богородица“
Снимка от църквата „Света Богородица“
Снимка от църквата „Света Богородица“

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бичев, М. Стенописите в Иваново, С., 1965
Бакалова, Е. Ивановските стенописи и идеите на исихазма. Изкуство, 1976, № 9
Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил“ край Иваново). Проблеми на изкуството, 1988, № 3, 31 – 45
Василиев, А. Ивановските стенописи, С. 1953
Йорданов, Стоян. Скалният манастир „Свети архангел Михаил“ при село Иваново, София, 2004
Мавродинова, Л. Ивановските скални църкви. С., 1989
Чилингиров, Асен. Кой е дарителят на Ивановските стенописи. С., Алфаграф, 2011

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Живопис на Търновската художествена школа

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Ивановските скални църкви в листа на ЮНЕСКО
Velmans, Tania. Les Fresques d'Ivanovo et la peinture byzantine à la fin du Moyen Âge, Journal des savants. 1965, N°1. pp. 358 – 412