Ивановски скални църкви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Ивановски скални църкви
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Ivanovo Monastery.JPG
В регистъра Rock-Hewn Churches of Ivanovo.
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на България България
Тип Културно наследство
Критерии vii, viii, ix
Вписване 1979  (3та сесия)
Координати 43°43′ с. ш. 25°58′ и. д. / 43.716667° с. ш. 25.966667° и. д.
Bulgaria Ruse Province relief location map.jpg
43.7167° с. ш. 25.9667° и. д.
Местоположение в България Област Русе
Ивановски скални църкви в Общомедия

Ивановските скални църкви са разположени на 18 км. от град Русе. Имат отличително запазени стенописи в сравнение с други комплекси в България. За разлика от традиционните манастири,състоящи се от 1 – 2 църкви, монашеска и стопанска част,в Иваново има разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.

Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

История и обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Църквите и всички помещения край месността "Писмата" образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“.Основан през XIII век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През периода на Второто българско царство манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново. Негови дарители били царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелски семейства.

Ктиторски портрет на цар Иван Александър

Манастирът има сложно устройство обединяващо комплексите от скални помещения край т. нар. „Затрупана“ църква „Св. архангел Михаил“. Най-богато украсени със стенописи са „Съборената“ църква и църквата „Св. Богородица“. В манастирските храмове е запазен стенен живопис от 13 и 14 век, сътворен от столични майстори и представя развитието на живописните стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата „Св. Богородица“ от XIV век, които са едни от върховете в развитието на средновековното изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво Граматик. През XIV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

Ивановските скални църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.И до ден днешен е популярен туристически обект.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Василиев, А. Ивановските стенописи, С. 1953.
  • Бакалова, Е. Ивановските стенописи и идеите на исихазма. – Изкуство, 1976, № 9,
  • Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил“ край Иваново) . – Проблеми на изкуството, 1988, № 3, 31 – 45.
  • Мавродинова, Л. Ивановските скални църкви. С., 1989.
  • Йорданов, Стоян. Скалният манастир „Свети архангел Михаил“ при село Иваново, София, 2004.
  • Асен Чилингиров. Кой е дарителят на Ивановските стенописи. С., Алфаграф, 2011.
  • Бичев, М. Стенописите в Иваново, С., 1965

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]