Аладжа манастир
Аладжа манастир „Света Троица“ | |
---|---|
![]() | |
Местоположение в община Варна | |
Вид на храма | православен манастир |
Страна | ![]() |
Населено място | Златни пясъци |
Вероизповедание | Българска православна църква |
Епархия | Варненска и Великопреславска |
Архиерейско наместничество | Варненско |
Изграждане | XII – XIII век |
Статут | Недействащ манастир, паметник на културата |
Аладжа манастир „Света Троица“ в Общомедия |
Аладжа манастир е средновековен скален манастир в България.
Манастирските пещери са изсечени в 25-метрова отвесна карстова скала в близост до горния край на Франското плато на няколко нива. Комплексът включва две малки близки катакомби.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на около 17 km от град Варна и на 3 km от курорта „Златни пясъци“.
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
Старото християнско име на манастира е неизвестно. Според предание, записано от Карел Шкорпил, патронът на манастира е „Свети Спас“ – от „Христос Спасител“.[1]
От 1960 г. българските християни го наричат „Света Троица“.[2]
Името „аладжа“ (от турски: alaca) е от персийски или арабски произход и означава „пъстър, шарен“.[1]
Откритият през 1997 г. вид „Nelima aladjensis“ от клас Паякообразни (Arachnida), разред Сенокосци (Opiliones), семейство Phalangiidae е наречен на името на манастира.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В близост до средновековния манастир са открити останки от трикорабна църква от V-VI век.[4]
Манастирът е създаден XII – XIII век, но е изоставен в края на XV и началото на XVI век.[5]
За пръв път името на манастира е споменато в книгата „Писма от България“ (1832 г.) на руския писател Виктор Тепляков.
Първите системни проучвания са проведени в края на XIX век от братята Херман и Карел Шкорпил.[6]
През 1912 г. е обявен за „народна старина“, а през 1957 г. – за „паметник на културата от национално значение“.
От 1966 г. до 1989 година е в списъка на 100-те национални туристически обекти.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Археологически музей Варна. Аладжа манастир. // Посетен на 2019-09-28.
- ↑ Schüffler, Joachim. Bild und Verkündigung. Festgabe für Hanna Jursch zum 60. Geburtstag. Berlin, Evangelische Verlagsanstalt, 1962. S. 117. (на немски)
- ↑ Mitov, Plamen G. Eine neue Nelima Roewer aus Bulgarien (Arachnida, Opiliones, Phalangiidae). // Spixiana 20 (2). 1997. с. 97-105.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 93.
- ↑ www.archaeo.museumvarna.com
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество / 01/01/1907, No. 1, стр.25
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Аладжа манастир – bulgariamonasteries.com Архив на оригинала от 2016-05-15 в Wayback Machine.
- Аладжа манастир – bulgarianmonastery.com
- Аладжа манастир – Аладжа, во имя Святой Троицы, монастырь – В: „Православная Энциклопедия“ ((ru))