Хан-Крумски скален манастир

Ханкрумски скален манастир
	Ханкрумски скален манастир
	Входът на църквата
	Местоположение във Варна
Вид на храма	православен манастир
Страна	България
Населено място	Варна
Религия	Българска православна църква
Епархия	Варненска и Великопреславска
Архиерейско наместничество	Шуменско
Изграждане	XII век
Статут	недействащ,; паметник на културата
	Ханкрумски скален манастир в Общомедия

Хан-Крумският манастир е скален манастир, разположен по югоизточната част на скалния венец на Шуменското плато, в близост до село Хан Крум. Част е от комплекса скални манастири, църкви и монашески килии, обитавани от монаси исихасти през XII – XIV век.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в югоизточната част на Шуменското плато на надморска височина около 360 м северно от село Хан Крум. Под него се намира Калугеровия боаз, който отделя източния склон, върху който се намира основната част от комплекса – „Калугерската пещера“. На западния склон на боаза се намира „Момина скала“, в която е вкопана скална обител, известна като „Килията“. Двете образуват скалния комплекс.

До манастира се достига от юг по коларски път от село Хан Крум и от север през Шуменското плато. От информационния център на природен парк „Шуменско плато“ започва туристичести маршрут, преминаващ през „Паметника на курсистите“. До последния се достига с автомобил, откъдето се продължава пеша. До скалната обител се достига след около час.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Калугеровата пещера образува основната част от комплекса над Хан Крум. До нея се достига посредством изсечени в скалата стъпала. Поради тази си особеност се нарича и Стълбената пещера. Стълбището е двойно. Първоначално започва в източна посока и след малка площадка приблизително в средата извива на запад, като навлиза в скалата и по този начин вляво се образува своеобразна ограничителна стена. Над последното стъпало към входа е имало дървен покрив.

Калугеровата пещера е обособена в три помещения, като е използвана естествена пещера, която била дообработвана с твърди сечива. Източното помещение представлява църквата и е с приблизителни размери от 4 на 7 метра. Притежава апсида с цилиндричен свод и две симетрични ниши. Вляво от апсидата има изработена по-голяма ниша. По пода, стените и тавана се откриват жлебове, които в миналото са служили за прикрепване на дървен иконостас, разделящ наоса от олтара. Църквата се осветява от два естествени отвора в скалата от юг.

Средното помещение е предверието и е с приблизителни размери 3,5 на 4 метра. То е продължение на входния тунел и вероятно е имало дъсчен под. В дъното му в северната стена е вкопана правоъгълна ниша.

Западното помещение е най-малко и е с размери около 3 на 3 метра и височина около 2 метра. В южната стена има два големи отвора, които вероятно са затваряни с дървени капаци.