Археологически резерват
.jpg)
Археологически резерват[1] е обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности. Археологическите резервати спадат към недвижимото културно наследство от национално значение[2]. За тях задължително се изготвят планове за опазване и управление, които включват режимите, специфичните правила и нормативи[3].
При обявяването на дадена територия като исторически, историко-археологически, археологически или музеен резерват се регламентират неговото местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им[4]. Археологическите резервати не подлежат на концесия, с изключение на тези, изрично определени в списък, утвърден от министъра на културата[5].[6]
Предизвикателства[редактиране | редактиране на кода]
Археологическите резервати съставляват важна част от културно-историческото наследство на регионите и са фактор за тяхното икономическо развитие. Интересът на държавата, местните власти и обществото да съхранят и развият тези територии, поставя пред организациите, които ги стопанисват, редица въпроси свързани с изучаването, социализацията и охраната на природните и археологически забележителности. Заплахите за археологическите паметници най-общо са свързани с:
- Иманярство;
- Разрушителни фактори на околната среда (на първо място антропогенни);
- Частен вандализъм – на отделни лица или групи хора;
- Институционален вандализъм – необоснована археологическа реставрация, прекомерна урбанизация на околната среда, използване на паметника не по предназначение, прекомерна експлоатация на паметника, водеща до разрушението му и други.[7]
Списък на археологически резервати в България[редактиране | редактиране на кода]
Към септември 2016 г., списъкът на археологическите резервати в България е следният.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Закон за културното наследство, чл. 48, ал. 2, т. е) на Република България
- ↑ ЗКН, чл. 50. (1)
- ↑ ЗКН, чл. 81. (2)
- ↑ ЗКН, чл. 50, ал. 3
- ↑ ЗКН, чл. 88, ал. 2
- ↑ а б Закон за културното наследство (в сила от 10.04.2009 г.)
- ↑ Матева, Боряна. Проблеми на охраната и използването на паметниците на културата за туристически цели. Българско е-Списание за Археология, кн. 1, 2011, стр. 123 – 126
