Археологически резерват


Археологически резерват[1] е обособена територия или акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически пластове и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.
Опазване
[редактиране | редактиране на кода]Археологическите резервати съставляват важна част от културно-историческото наследство по места и са фактор за тяхното развитие. Интересът на държавата, местните власти и обществото да съхранят и развият тези територии поставя пред стопанисващите ги организациите редица въпроси по изучаването, представянето и опазването на археологическите забележителности. Заплахите за археологическите паметници най-общо са свързани с:
- иманярство;
- разрушителни фактори на околната среда (главно антропогенни);
- частен вандализъм – на отделни лица или групи хора;
- институционален вандализъм – необоснована археологическа реставрация, прекомерна урбанизация на околната среда, нерегламентирано използване, прекомерна експлоатация на паметника, водеща до разрушението му и др.[2]
България
[редактиране | редактиране на кода]- Процедури
Археологическите резервати спадат към недвижимото културно наследство от национално значение[3]. За тях задължително се изготвят планове за опазване и управление, които включват режимите, специфичните правила и нормативи[4].
При обявяването на територия за исторически, историко-археологически, археологически или музеен резерват се регламентират неговото местонахождение, територия, граници, охранителни зони и се дават предписания за опазването му[5]. Археологическите резервати не подлежат на концесия, с изключение на изрично определени в списък, утвърден от министъра на културата.[6][7]
- Списък (2016)
Към септември 2016 г. списъкът на археологическите резервати в България включва следните територии.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Закон за културното наследство (ЗКН) на Република България, чл. 48, ал. 2, т. е
- ↑ Матева, Боряна. „Проблеми на охраната и използването на паметниците на културата за туристически цели“[неработеща препратка]. „Българско е-списание за археология“, кн. 1, 2011, стр. 123 – 126
- ↑ ЗКН, чл. 50, ал. 1
- ↑ ЗКН, чл. 81, ал. 2
- ↑ ЗКН, чл. 50, ал. 3
- ↑ ЗКН, чл. 88, ал. 2
- 1 2 Закон за културното наследство (в сила от 10 април 2009 г.)