Археологически резерват

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Античен град Нове, община Свищов
Античен и средновековен град Деултум-Дебелт, община Средец

Археологически резерват[1] е обособена територия или акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически пластове и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите резервати съставляват важна част от културно-историческото наследство по места и са фактор за тяхното развитие. Интересът на държавата, местните власти и обществото да съхранят и развият тези територии поставя пред стопанисващите ги организациите редица въпроси по изучаването, представянето и опазването на археологическите забележителности. Заплахите за археологическите паметници най-общо са свързани с:

  • иманярство;
  • разрушителни фактори на околната среда (главно антропогенни);
  • частен вандализъм – на отделни лица или групи хора;
  • институционален вандализъм – необоснована археологическа реставрация, прекомерна урбанизация на околната среда, нерегламентирано използване, прекомерна експлоатация на паметника, водеща до разрушението му и др.[2]

България[редактиране | редактиране на кода]

Процедури

Археологическите резервати спадат към недвижимото културно наследство от национално значение[3]. За тях задължително се изготвят планове за опазване и управление, които включват режимите, специфичните правила и нормативи[4].

При обявяването на територия за исторически, историко-археологически, археологически или музеен резерват се регламентират неговото местонахождение, територия, граници, охранителни зони и се дават предписания за опазването му[5]. Археологическите резервати не подлежат на концесия, с изключение на изрично определени в списък, утвърден от министъра на културата.[6][7]

Списък (2016)

Към септември 2016 г. списъкът на археологическите резервати в България включва следните територии.[7]

№ Наименование Община Област
1 Антични и средновековни структури на Момина крепост, Царевец и Трапезица община Велико Търново област Велико Търново
2 Старинен град Несебър община Несебър област Бургас
3 Ранносредновековен град Плиска община Каспичан област Шумен
4 Ранносредновековен град Преслав община Велики Преслав област Шумен
5 Праисторически, антични и средновековни структури до Мадара община Шумен и община Каспичан област Шумен
6 Античен град Хисар община Хисаря област Пловдив
7 Скални църкви до Иваново община Иваново област Русе
8 Средновековен град Червен община Иваново област Русе
9 Пещера Орлова чука община Две могили област Русе
10 Средновековна крепост и квартал Вароша община Ловеч област Ловеч
11 Античен град Марцианополис община Девня област Варна
12 Античен град Никополис ад Иструм община Велико Търново област Велико Търново
13 Тракийски и античен град Кабиле община Ямбол област Ямбол
14 Античен и средновековен град Дуросторум – Дръстър община Силистра област Силистра
15 Античен град Одесос във Варна община Варна област Варна
16 Антична Сердика и Средновековен Средец община София област София-град
17 Античен и средновековен град Пауталия – Велбъжд община Кюстендил област Кюстендил
18 Античен и средновековен град Августа Траяна – Верея община Стара Загора област Стара Загора
19 Антична крепост Августа община Козлодуй област Враца
20 Античен и средновековен град Деултум – Дебелт община Средец област Бургас
21 Праисторически, антични и средновековни структури в м. Сборяново и до с. Свещари община Исперих област Разград
22 Праисторически, антични и средновековни структури в м. Яйлата община Каварна област Добрич
23 Острови Свети Иван и Свети Петър община Созопол област Бургас
24 Античен град Улпия Ескус община Гулянци област Плевен
25 Антична и средновековната крепост Калиакра община Каварна област Добрич
26 Античен град Абритус община Разград област Разград
27 Античен град Нове община Свищов област Велико Търново
28 Античен град Никополис ад Нестум община Гърмен област Благоевград
29 Античен град Аполония община Созопол област Бургас
30 Античен град Филипопол и Старинен Пловдив община Пловдив област Пловдив
31 Античен, средновековен и възрожденски град Мелник община Сандански област Благоевград
32 Ранносредновековно селище Кабиюк община Шумен и община Хитрино област Шумен
33 Комплекс от тракийски гробници община Казанлък област Стара Загора

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Закон за културното наследство (ЗКН) на Република България, чл. 48, ал. 2, т. е
  2. ↑ Матева, Боряна. „Проблеми на охраната и използването на паметниците на културата за туристически цели“[неработеща препратка]. „Българско е-списание за археология“, кн. 1, 2011, стр. 123 – 126
  3. ↑ ЗКН, чл. 50, ал. 1
  4. ↑ ЗКН, чл. 81, ал. 2
  5. ↑ ЗКН, чл. 50, ал. 3
  6. ↑ ЗКН, чл. 88, ал. 2
  7. ↑ а б Закон за културното наследство (в сила от 10 април 2009 г.)
     Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „География“         Портал „География“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Археологически_резерват&oldid=10871764“.