Община Средец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Средец
Map of Sredets municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 1149.88 km²
Население 16 034 души
Адм. център Средец
Брой селища 33
Управление
Кмет Иван Жабов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (8)
   НФСБ И СЕК (5)
   БСП (2)
   ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (2)

Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в югозападната част на Област Бургас. С площта си от 1149,878 km2 се явява най-голямата сред 13-те общини на областта, което съставлява 14,84% от територията на областта. Община Средец е и една от най-големите в страната като заема 6-то място от всичките 265 общини на България. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е разнообразен, като в южната част е преобладаващо хълмист и ниско планински, а в северната – равнинен. Около 2/3 от територията на общината, на юг от долината на Средецка река се заема от най-северните разклонения на планината Странджа. На юг от долината на Факийска река се издига същинското било на планината, като тук, южно от село Белеврен, на границата с Република Турция височината достига до 680 m. На югоизток от долината на Факийска река попадат най-западните разклонения на странджански рид Босна с височина до 492 m. Между Факийска река на юг и Средецка река на север се простира най-северния странджански рид Каратепе с максимална височина връх Сарлъка (473 m). В най-западната част на общината, в землищата на селата Загорци и Кубадин попадат най-югоизточните разклонения на възвишението Бакаджици с височина до 263 m, северно от Кубадин. Останалата 1/3 от общината, в северна ѝ част е заета от хълмистите югозападни части на Бургаската низина, като тук в района на язовир Мандра е и най-ниската ѝ точка – 4,5 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Средецка река (средното и долното ѝ течение), която протича от югозапад на североизток по южната периферия на Бургаската низина, на границата ѝ с най-северния странджански рид Каратепе. Тук тя получава два основни притока: Господаревска река (ляв) и Каракютючка река (десен). В югоизточната част на общината, също от югозапад на североизток протича втората по големина река в общината – Факийска река с най-големия си приток Белевренска река (десен). Във водосборния басейн на Господаревска река има изградени няколко по-големи микроязовира (Зорница 1, Зорница 2, Суходол и др.), водите на които се използват главно за напояване.

Природни и исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Община Средец е богата на природни и исторически забележителности, по-известни от които са:

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Средец през годините, според данни на НСИ:[1]

Година Население
2010 15 975
2011 14 820
2012 14 959
2013 14 867

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 165 223 174 177 165 150 167
Смъртност 371 316 359 356 341 355 351
Естествен прираст -206 -93 -185 -179 -176 -205 -184

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[1]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 10.0 13.7 10.9 11.9 11.0 10.1
Смъртност 22.6 19.4 22.5 24.0 22.8 23.9
Естествен прираст -12.5 -5.7 -11.6 -12.1 -11.8 -13.8

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 14 934 100.00
Българи 10 912 73.06
Цигани 2 063 13.81
Турци 230 1.54
Други 68 0.45
Не се самоопределят 47 0.31
Не отговорили 1 614 10.80

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 33 населени места (32 села и град) с общо население 14 934 жители (01.02.2011)[3].

Списък на населените места в Община Средец, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белеврен 17 42,973 Кирово 21 51,631 Мадлеш (до 1950 г.)
Белила 32 20,348 Кубадин 70 28,498 Копадина (до 1934 г.)
Бистрец 146 31,205 Бююк бунар (до 1934 г.) Малина 93 16,657 Харман къръ (до 1934 г.)
Богданово 60 61,733 Българско алагюн (до 1934 г.) Момина църква 337 82,738 Къзъ клисе (до 1934 г.), Момина църква (от 1934 г. до 1951 г. и от 1994 г.), Желязково (от 1951 г. до 1994 г.)
Варовник 10 42,278 Турско алагюн (до 1934 г.), Богданци (от 1934 г. до 1951 г.) Орлинци 315 24,009 Орхан кьой (до 1934 г.), Орханово (от 1934 г. до 1980 г.)
Вълчаново 103 42,546 Тагар кьой (до 1934 г.), Тагарево (от 1934 г до 1978 г.) Проход 111 23,004 Дервент дере (до 1934 г.)
Голямо Буково 68 36,320 Коджа бук (до 1934 г.) Пънчево 33 26,638 Кара кютюк (до 1934 г.)
Горно Ябълково 32 32,178 Горно Алмалии (до 1934 г.) Радойново 63 16,366 Боклуджа (до 1906 г.), Кирил (от 1906 г. до 1950 г.)
Гранитец 18 13,253 Реджеп махле (до 1934 г.), Троица (от 1934 г до 1952 г.) Росеново 30 26,585 Гюрге бунар (до 1934 г.)
Граничар 8 25,970 Тикенджа (до 1934 г.) Светлина 264 26,717 Бей махле (до 1934 г.), Господарево (от 1934 г. до 1951 г.)
Дебелт 1858 49,318 Акезлии, Якезлии (до 1934 г.) Синьо камене 25 21,161 Юмрук кая (до 1934 г.)
Долно Ябълково 18 29,539 Долно Алмалии (до 1934 г.) Сливово 87 30,158
Драка 77 28,510 Средец 9065 63,216 Карабунар (до 1934 г.), Средец (от 1934 г. до 1950 г. и от 1993 г.), Грудово (от 1950 г до 1993 г.)
Драчево 443 33,474 Кърк чалъ (до 1934 г.) Суходол 112 29,952 Куру дере (до 1934 г.)
Дюлево 437 49,390 Айваджик (до 1934 г.) Тракийци 8 в з-щето на с. Кирово Осман баир (до 1925 г.), Лесково (от 1925г до 1950 г.)
Загорци 272 23,554 Шабан къръ (до 1934 г.) Факия 339 73,170
Зорница 362 46,789 Топузлари (до 1934 г.) ОБЩО 14934 1149,878 1 населено място без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Боклуджа на с. Кирил;
  • Указ № 18/обн. 09.02.1925 г. – признава н.м. Осман баир за с. Лесково;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бююк бунар на с. Бистрец;

– преименува с. Българско Алагюн на с. Богданово;
– преименува с. Турско Алагюн на с. Богданци;
– преименува с. Коджа бук на с. Голямо Буково;
– преименува с. Горно Алмалии на с. Горно Ябълково;
– преименува с. Бей махле на с. Господарево;
– преименува с. Тикенджа на с. Граничар;
– преименува с. Акезлии (Якезлии) на с. Дебелт;
– преименува с. Долно Алмалии на с. Долно Ябълково;
– преименува с. Кърк чалъ на с. Драчево;
– преименува с. Айваджик на с. Дюлево;
– преименува с. Шабан къръ на с. Загорци;
– преименува с. Топузлари на с. Зорница;
– преименува с. Копадина на с. Кубадин;
– преименува с. Харман къръ на с. Малина;
– преименува с. Къзъ клисе на с. Момина църква;
– преименува с. Орхан кьой на с. Орханово;
– преименува с. Дервент дере на с. Проход;
– преименува с. Кара кютюк на с. Пънчево;
– преименува с. Герге бунар на с. Росеново;
– преименува с. Юмрук кая на с. Синьо камене;
– преименува с. Карабунар на с. Средец;
– преименува с. Куру дере на с. Суходол;
– преименува с. Тагар кьой на с. Тагарево;
– преименува с. Реджеп махле на с. Троица;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Кирил на с. Радойново;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Средец на с. Грудово;
  • Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Лесково на с. Тракийци;
  • Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Мадлеш на с. Кирово;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Богданци на с. Варовник;
– преименува с. Момина църква на с. Желязково;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Господарево на с. Светлина;
  • Указ № 183/обн. 18.04.1952 г. – преименува с. Троица на с. Гранитец;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Грудово за гр. Грудово;
  • Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Тракийци;
  • указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тагарево на с. Вълчаново;
  • указ № 519/обн. ДВ бр. 26/01.04.1980 г. – преименува с. Орханово на с. Орлинци;
  • Указ № 1647/обн. ДВ бр.64/1981 г. – отделя с. Дебелт и землището му от община Камено и го присъединява към община Средец;
  • Указ № 2/обн. ДВ бр.5/19.01.1993 г. – възстановява старото име на гр. Грудово – гр. Средец;
– преименува община Грудово на община Средец;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134.1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 30 юни 2015.
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]