Община Карнобат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Карнобат
Map of Karnobat municipality (Burgas Province).png
Общи данни
Област Област Бургас
Площ 835.47 km²
Население 25 424 души
Адм. център Карнобат
Брой селища 31
Управление
Кмет Георги Димитров
(ПК „Тракия“, АБВ, ОБТ, …)
Общ. съвет 21 съветници
   ВМРО-БДЦ (6)
   МК „Левицата“ (4)
   ГЕРБ (4)
   БСП (3)
   Народен съюз (3)
   ДПС (1)

Община Карнобат се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в централната и северозападната част на Област Бургас. С площта си от 835,468 km2 заема 2-ро място сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,78% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви, минерални ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващият релеф на общината е равнинният. Северната половина се заема от югоизточната част на Карнобатската котловина, а южната – от най-северозападните, хълмисти части на Бургаската низина. Тук в коритото на Русокастренска река, югоизточно от село Сърнево се намира най-ниската точка на общината – 40 m н.в. В най-северната част на общината, по границата с общините Сунгурларе и Руен попадат южните склонове на Карнобатска планина (част от Източна Стара планина) с най-високата си точка връх Илийца (684 m), разположен северозападно от село Раклица. В центъра на общината, южно от общинския център се издига възвишението Хисар с най-висока точка връх Хисар (403 m), южните склоновете на което постепенно потъват в Бургаската низина. В западната половина попадат части от нископланинския рид Терзийски баир (част от Източна Стара планина) с най-високата си точка връх Яланджия (362 m).

Води и водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

По билото на Карнобатска планина, след това на юг, а после на югозапад по билото на възвишението Хисар преминава главния вододел на България. По този начин северната, северозападната и западната част на общината попадат в Беломорския водосборен басейн. Тук в западната част на Карнобатската котловина основната река е Мочурица (ляв приток на Тунджа), която протича от северозапад на югоизток, а западно от град Карнобат завива на югозапад и навлиза в Област Ямбол. Южната част на общината попада в черноморския водосборен басейн и се отводнява от горните течения на реките Русокастренска с левия си приток Хаджиларска река и Чукарска, които водят началото си от възвишението Хисар и текат на югоизток.

Повърхностният отток се формира от дъждовни води и в малка степен от топенето на снеговете. Честите и продължителни летни засушавания и високите изпарения през този период водят до пресъхване на малките притоци, а по-големите реки силно намаляват водните си количества. Повърхностният отток, при суха година с 95% обезпеченост, пада до 35,5 l/m2 при средногодишен показател за Бургаска област – 130 l/m2 и за страната – 176 l/m2.

На много от притоците има изградени язовири и микроязовири (около 80 бр.), със средна площ 50 – 80 дка, чиито води се използват за риболов и напояване.

За водоснабдяване на общината интерес представляват подземните води, които са с по-постоянен дебит, както в многогодишен, така и в годишен разрез, макар че районът се отнася към бедните в това отношение. Литоложкият строеж и условията на залягане на отделните типове скали обуславят формирането на грунтови и пукнатинни води. За почти всички населени места в общината са правени сондажни проучвания за нуждите на водоснабдяването им. Най-големите прогнозни количества показват данните за водоизточник в село Аспарухово и село Смолник – 15 l/sek. Установените водни количества на подземни води на територията на общината са недостатъчни за задоволяване на нуждите ѝ. Недостигът се осигурява от водостопанската система на язовир „Камчия“ – 200 l/sek.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Карнобат попада в преходно-континенталната климатична област. Формирането на климата е под влиянието на океански въздушни маси, които нахлуват от запад и северозапад и на континентални от североизток. Теренните условия и близостта на Черно море са допълнителни фактори, които влияят върху климатичните елементи.

Средногодишната температура от 11,4 °С на въздуха и средномесечната температура на най-студения месец януари от 0,1°С го определят като район с мек климат.

Валежите, като важен климатичен ресурс, са в размер на 549 mm средногодишно. Годишното разпределение по месеци е неравномерно. Максимумът на валежите е летен и в същото време месец август е най-сухият. Характерни са интензивните засушавания през лятото и есента, които понякога продължават 30 и повече дни. Снежната покривка е неустойчива. Продължителността ѝ се увеличава в северна посока. Първата снежна покривка се образува, по принцип, в средата на декември и изчезва сравнително рано – в началото на март. През последните години се забелязва тенденция на скъсяване на този период и редуване на интервали със и без снежна покривка през зимните месеци.

Преобладаващите ветрове в района са североизточните и северните. Липсата на високи оградни пленини и слабата залесеност на района обуславят и големи скорости на вятъра.

Като цяло климатичните ресурси на общината предлагат широки възможности за стопанско използване. В агроклиматичен аспект територията попада в два пояса: пояс на средно топлолюбиви култури и пояс на топлолюбиви култури.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В общината са разпространени няколко типа почви. Основният тип са излужените смолници. Локално разпространение имат излужено-канелените и алувиалните почви.

Излужените смолници са развити върху равни и слабо дренирани повърхности. Имат рохкав строеж. Отличават се с високо минерално съдържание, значителна хидрофилност и неблагоприятни физико-механични свойства. Макар че са добре запазени с хранителни вещества, за подобряване на хранителния им режим се нуждаят от наторяване с органични и минерални торове. Подходящи са за отглеждане на всички селскостопански култури и най-вече пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, кореандър, фий, люцерна, както и за овощарство и лозарство.

Излужените канелени почви се срещат в района на град Карнобат. Структурата на горният слой обикновено е силно разпрашена, но имат сравнително добра почвена структура, която в дълбочина се влошава. Водопроницаемостта е ниска, а хранителните вещества ограничени, което налага обилно комбинирано азотно – фосфорно торене. Подходящи са за полски култури – пшеница, ечемик, фий, царевица, слънчоглед, тютюн, ръж.

Алувиалните почви са разпространени по поречието на река Мочурица. Притежават благоприятни физико-механични, водни, топлинни свойства и високи подпочвени води. Подходящи са за отглеждане на всички видове зеленчуци, люцерна, цвекло и др.

Минерални ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са кариери за строителни материали с местно и регионално значение:

пясък - кариерата се намира северно от язовир „Церковски“, почти непосредствено до брега, на около 2 – 3 km югоизточно от село Венец. Добивният пласт е представен от плиоценски материали. Теренът е зает от ниви.
торф - намира се в блатната територия югозападно от село Венец, на около 1 km, на площ около 6 km2. Засега неизползвани.
глини – под торфа се намира пласт глина. Други две находища има открити около град Карнобат.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 31 населени места с общо население 25 477 жители към 01.02.2011 г[1].

Списък на населените места в Община Карнобат, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аспарухово 171 24,746 Янък балабанлии (до 1925 г.) Козаре 49 11,338 Кара кая (до 1934 г.)
Венец 251 31,461 Аладаглии (до 1934 г.) Крумово градище 370 26,903 Кулазлии (до 1934 г.)
Глумче 94 9,109 Ахмачево (до 1934 г.) Крушово 124 22,984 Тараш кьой (до 1899 г.)
Деветак 171 39,946 Иситлии (до 1934 г.) Мъдрино 92 12,314 Кадъ кьой (до 1934 г.)
Деветинци 53 16,436 Докузек (до 1934 г.) Невестино 380 24,908 Герделии (до 1934 г.)
Детелина 229 17,907 Барганлии (до 1934 г.), Барган (от 1934 г. до 1980 г.) Огнен 208 29,321 Българско бей кьой (до 1934 г.)
Добриново 135 27,383 Хас беглии (до 1934 г.) Раклица 94 34,388 Шихларе (до 1934 г.)
Драганци 140 13,570 Хаджи балабанлии (до 1934 г.) Сан-Стефано 116 21,793 Исмаил факъ (до 1934 г.)
Драгово 242 18,147 Дживирлии, Джувирлии (до 1934 г.) Сигмен 191 23,952
Екзарх Антимово 936 49,540 Ачларе (до 1934 г.) Смолник 294 21,767 Тас тепе (до 1978 г.)
Железник 92 20,597 Евренлии (до 1934 г.) Соколово 213 19,451 Дуванджа (до 1934 г.)
Житосвят 149 31,281 Джумалии (до 1934 г.), Хаджи Мариново (от 1934 г. до 1943 г.), Житосвет (от 1943 г. до 1966 г.) Сърнево 126 22,130 Караджиларе (до 1925 г.)
Зимен 139 20,940 Къшла кьой (до 1934 г.) Хаджиите 263 28,146 Хаджиларе (до 1934 г.)
Искра 399 35,919 Турско бей кьой (до 1906 г.) Церковски 182 19,911 Бюкюрджалии (до 1934 г.), Вирово (от 1934 г. до 1937 г.), Нейчево (от 1934 г. до 1954 г.), Цанко Церковски (от 1954 г. до 1960 г.)
Карнобат 18621 109,657 Поляновград (от 1953 г. до 1962 г.) Черково 186 30,318 Дуванларе (до 1934 г.)
Кликач 767 19,205 Теллял кьой (до 1934 г.) ОБЩО 25477 835,468 няма населени места без землища

Движение на населението[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Карнобат през годините, по данни на НСИ:[2]

Година Население
2010 26 044
2011 25 187
2012 24 826
2013 24 516

Численост и движение[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 272 301 278 261 257 235 241
Смъртност 512 487 482 422 443 413 416
Естествен прираст -240 -186 -204 -161 -186 -178 -175

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]

2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 10.0 11.2 10.7 10.4 10.4 9.6
Смъртност 18.8 18.2 18.5 16.8 17.8 16.8
Естествен прираст -8.8 -6.9 -7.8 -6.4 -7.5 -7.3

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 25 477 100.00
Българи 19 030 74.69
Турци 2 125 8.34
Цигани 1 202 4.71
Други 289 1.13
Не се самоопределят 141 0.55
Не отговорили 2 690 10.55

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1889 г. – изселено с. Касаплии без административен акт;
  • Указ № 469/обн. 05.09.1895 г. – признава н.м. Тас тепе за с. Тас тепе;
  • Указ № 384/обн. 18.08.1899 г. – преименува с. Тараш кьой на с. Крушово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Турско бей кьой на с. Искра;
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Янък балабанлии на с. Аспарухово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Барганлии на с. Барган;
– преименува с. Аладаглии на с. Венец;
– преименува с. Бюкюрджалии на с. Вирово;
– преименува с. Ахмачево на с. Глумче;
– преименува с. Иситлии на с. Деветак;
– преименува с. Докузек на с. Деветинци;
– преименува с. Хас беглии на с. Добриново;
– преименува с. Хаджи балабанлии на с. Драганци;
– преименува с. Дживирлии (Джувирлии) на с. Драгово;
– преименува с. Ачларе на с. Екзарх Антимово;
– преименува с. Евренлии на с. Железник;
– преименува с. Къшла кьой на с. Зимен;
– преименува с. Теллял кьой на с. Кликач;
– преименува с. Кара кая на с. Козаре;
– преименува с. Кулазлии на с. Крумово градище;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Мъдрино;
– преименува с. Герделии на с. Невестино;
– преименува с. Българско бей кьой на с. Огнен;
– преименува с. Шихларе на с. Раклица;
– преименува с. Исмаил факъ на с. Сан-Стефано;
– преименува с. Дуванджа на с. Соколово;
– преименува с. Хаджиларе на с. Хаджиите;
– преименува с. Джумалии на с. Хаджи Мариново;
– преименува с. Дуванларе на с. Черково;
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г.– преименува с. Караджиларе на с. Сърнево;
  • МЗ № 856/обн. 14.05.1937 г. – преименува с. Вирово на с. Нейчево;
  • МЗ № 168/обн. 22.01.1943 г. – преименува с. Хаджи Мариново на с. Житосвет;
  • Указ № 395/обн. 29.09.1953 г. – преименува гр. Карнобат на гр. Поляновград;
  • Указ № 333/обн. 16.02.1954 г. – преименува с. Нейчево на с. Цанко Церковски;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Цанко Церковски на с. Церковски;
  • Указ № 21/обн. 19.01.1962 г. – възстановява старото име на гр. Поляновград – гр. Карнобат;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Житосвет на с. Житосвят;
  • Указ № 1060/обн. ДВ бр.43/02.06.1978 г. – преименува с. Тас тепе на с. Смолник;
  • Указ № 519/обн. ДВ бр.26/01.04.1980 г. – преименува с. Барган на с. Детелина;
  • Указ № 268/обн. 13.08.2002 г. – отделя с. Огнен и землището му от община Сунгурларе и го присъединява към община Карнобат.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 29 km от трасето жп линия СофияКарловоБургас, а от северозапад на югоизток, последният участък от 8 km от трасето на жп линията КомунариКарнобат.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 121.7 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. а б в ((bg))  Население на Област Бургас. // rzi-burgas.com. Посетен на 30 юни 2015.
  3. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]