Невестино (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Бургас. За другите села с това име вижте Невестино.

Невестино
Общи данни
Население 506 души[1] (15 юни 2020 г.)
18,1 души/km²
Землище 24,908 km²
Надм. височина 219 m
Пощ. код 8431
Тел. код 05528
МПС код А
ЕКАТТЕ 51202
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Карнобат
Георги Димитров
(независим)
Кметство
   кмет
Невестино
Дянко Ненчев
(БСП)
Изглед към Карнобатската котловина от лозовите масиви в източната част на с. Невестино
Vineyard Nevestino Burgas.jpg

Невестино е село в Югоизточна България. То се намира в община Карнобат, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Невестино е разположено в южното подножие на Карнобатската планина. Републикански път II-73 минава покрай селото, за което има отбивка отстояваща на 3.5 км от центъра на селото. Карнобат е на 13 км, а Бургас на 60 км. Невестино е известно с лозовите си масиви намиращи се в най-източната част на подбалканския лозаро-винарски район „Розова – долина“.[2] Отглеждат се прословутите сортове мускат отонел, червен мискет, както и каберне – совиньон, памид и други. „Ачмите“, „Качка“, „Опашката“ и т.н. са местности служещи за ориентир и наименование на различните лозови масиви покрай селото.

Червен мискет от с. Невестино (Бургас)

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото му име е Герделии. Старото име идва от това, че по време на османската власт, селото е нападано и опожарявано от турците, а селяните за да преживеят после са правели големи (човешки бой) глинени гърнета наречени „гердели“, които са заравяли в земята, а в тях са насипвали зърно.

Според Славчо Чанев в книгата му „Сигмен, имена и хора“,[3] се прави предположението, че при осъвременяване на старото име Гердалии на Невестино през 1934 г., се е изхождало най-вероятно от значението на думата гердза – „жена, която се гизди, която се конти“, от турското герес, герджик-гиздав, спретнат, хубав. във връзка и с гердек – „брачно легло“.

Невестино се причислява към северните села от бившата Карнобатска околия, които имат общо икономическо и историческо развитие и се различават по своята материална култура от селата на юг от Карнобат. Благоприятстващото за развитието на селата в този район е географското положение – плодородната Карнобатска котловина и важния Ришки проход използван още от древността. Най-старите селища, запазени от Средновековието, са разположени именно от двете страни на Ришкия проход – Прилеп, Лозарево,[4] Подвис, Костен, Раклица.

Но наличието на прохода е оказвал влияние и на етническия състав на населението, заради нашествията. Тук българите живеели смесено с турското население, но винаги са имали числен превес. Чуждите пътешественици минавали по тези земи и прохода в XVI, XVII и XVIII в. споменават почти всички тези села.

Интересни и ценни са сведенията, които получаваме за с. Герделии от османотурските документи преведени от проф. Е. Грозданова. Те засягат облагането на немюсюлманското население в пределите на Османската империя с данъка джизие. Той принадлежи към шериатските данъци. Той дава израз на религиозната дискриминация спрямо поданиците друговерци в Османската империя. В българските и останалите земи под османска власт той се изисква ежегодно от християни и юдеи, като правило в полза на държавната хазна. Данъкът е паричен и с течение на времето се увеличавал многократно и около средата и втората половина на XVII в. постъпленията от него съставляват от 1/5 до 1/4 от всички парични приходи на империята. До 1690 г. джизието се разпределя по облагателни единици „хане“ (от перс. дом, къща). Най-често то съответства на немюсюлманско домакинство от мъж и жена, без или с деца незавасимо от възрастта. Според случая обаче то може да има по-широки или по-тесни рамки.

Според тези османски официални документи за броя на немюсюлманското население в с. Герделии през:

„1639 г. – има 29 ханета, от които 10 нови (немюсюлмански домакинства), според списъка за джизието на неверниците във вилаета на самия стар Сюзеболу (гр. Созопол) в каза Рускасри.“

"1688 г. – има 63 „ханета“ в каза Карън абад (гр. Карнобат)."[5]

За сравнение съседните села имат съответно – с. Сункурлъ (дн. гр. Сунгурларе) – 36 „ханета“, с. Курдкуд (дн. с. Вълчин) – 13 „ханета“, с. Секбан (дн. с. Сигмен) – 22 „ханета“. За този период с. Искеле-и Бергос (в превод: пристанище на Бургас) дн. гр. Бургас е с едва 11 „ханета“.

Данните от тези османски официални документи ни дава основание да допуснем, че с. Герделии (дн. с. Невестино) е било с голям брой християнско българско население в сравнение с останалите села в региона, което пак доказва патриархалната му затвореност.

Но все пак за периода на XVII в. или дори и по-рано има доказателства за преселвания в Невестино на българското население полянци от Северна България. Това твърдение е направено въз основа на езиково – исторически и диалектоложки анализ. Полянците се разселват на юг през старопланинските проходи и се установяват в карнобатските села Подвис, Прилеп, Костен, Лозарево, Климаш, Невестино, Сигмен, Искра, Огнен и Терзийско, а така също и в отделни села в Сливенско, Ямболско и Бургаско, чак до северните склонове на Странджа планина.[6]

Въпреки сходните икономически и най-вече културни връзки обединяващи всички тези села, селата в подножието на Карнобатската планина и в откритите мочурливи места в поречието на река Мочурица – Невестино, Сигмен, Искра, Мъдрино и Кликач, са преживели много по - страшни мизерии и нищета от тези разположени от двете страни на прохода. Тук българите живеели в сламени къщи, изградени от керпич, били гладни и парцаливи – единственото нещо за ядене бил изпеченият в гореща пепел хляб. Поради многото нашествия и променяща се обстановка, хората в селата водели затворен патриархален живот и това довело до ясното им разграничаване в културата и бита спрямо близките села, разположени на юг от Карнобат. Главните занаяти са били земеделие и скотовъдство. Поради благоприятните природо-географски условия отрано тук се е издигнало лозарството по склоновете на малката Карнобатска планина. Занаятчийството и търговията не били развити, въпреки наличието на важна пътна артерия. Тук затвореното натурално стопанство в края на XVIII в. и началото на XIX в. се разпадало бавно. а липсата на сношения не давала възможност за проникване на нови културни влияния в бита и традициите на района.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на с. Невестино (старо име с. Герделии до 1934 г.)
Година 1880 г. 1884 г. 1887 г. 1892 г. 1900 г. 1905 г. 1910 г. 1920 г. 1926 г. 1934 г. 1946 г. 1956 г. 1965 г. 1972 г.
Жители 620 673 674 750 728 839 887 907 1016 1126 1247 1034 1023 808

Данни от преброявания на населението на България според Статистическото бюро, Главна дирекция на статистиката, Централно статистическо управление, Национален статистически институт[8]

Година 2002 г. 2003 г 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. 2017 г. 2018 г.
Жители 734 713 695 672 669 679 661 642 633 573 554 539 526 510 497 481 475

Данни според ИНФОСТАТ [9]

Официална статистика на Източно-Румелийското население 1880 г. [10]
Таблица население на с. Герделии, 1880г. [11]

Още в старите турски документи за събирания данък джизие през 1688 г. се съобщава, че в Герделии има 63 ханета, което условно може да се приравни на приблизително 315 души християни и е най-голямото поселище от съседните му.[12]

В пределите на Източна Румелия през 1880 г. село Герделии е имало 76 къщи със 102 семейства и общо население от 620 души, като всички са българи, няма турско население. Има само 33 души циганско население. Това отново доказва чисто българския характер на селото и неговата патриархална затвореност.[13]

От 1880 г. до 1946 г. числеността на населението почти без изключения е нараствало, което се обуславя от близостта му до важна пътна артерия, близостта на Карнобат, както и възможността за прехрана и поминък, благодарение на плодородната земя в землището на селото.

Промените от 1944 г. в България и започването на комунистическия режим се отразяват негативно върху числеността на населението, основно поради бързата индустриализация на страната, изразяваща се в бързо изграждане на заводи и фабрики в големите градски центрове. Голяма част от селското население се отправя към градовете с надежда за по-добра прехрана и реализация. Тази негативна тенденция се запазва и до наши дни, като все пак възможността за развитие на земеделие и лозарство задържат част от населението.

Обществени институции и забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Клуб на пенсионера
  • Детска певческа група и самодейци пенсионери
  • Църква „Свети Георги Победоносец“ – построена през 1880 г. от тревненски майстори
  • Лозанската чешма – на 3 км от селото
  • В парка в централната част на селото до църквата е изграден паметник, изработен от каменни плочи и мраморна плоча отпред с надпис. Представлява правоъгълник с височина 2,00 м, широчина 1,50 м и дебелина 0,50 м. Паметникът е посветен на загиналите във Втората световна война. Надписи на паметника: „В памет на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945“. Списък на загиналите: ред. Димитър Р. Жеков род на 15.03.1921 г. убит на 09.03.1945 г. край с. Драва – Соболч Унгария, мл. серж. Сивил Д. Стоичев род. на 19.03.1919 г. убит на 18.11.1944 г. гр. Куршумлии – Югославия, ред. Желю Р. Куцаров род. на 15.11.1914 убит на 11.09.1944 край гр. Кула[14]
  • ЗПК Надежда[15]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От 2007 г. селото има сбор, който се провежда на първата събота от месец май.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Лозаро-винарски район „Розова долина“. //
  3. Чанев, Славчо „Сигмен, имена и хора“ – изд. Дворец на културата Перник-2009 г., стр. 26
  4. svetimesta.com
  5. Грозданова, Елена. Турски документи за данъка джизие през 17 – 18 в.. ИДА, 1969.
  6. Грозданова, Елена. Българската народност през XVII в.. Наука и изкуство, 1989. с. стр. 563.
  7. „Известия на Народния музей Бургас“-Изд. „Наука и изкуство“-София, 1965 г. Ст. Вичева „Развитие на народния костюм през XIX в. в северните села на бившата Карнобатска околия“
  8. НСИ. Дигитална библиотека на Националния статистически институт - КАТАЛОГ. //
  9. ИНФОСТАТ НСИ. Демографска и социална статистика. //
  10. Дигитална библиотека на Националния статистически институт - Каталог. //
  11. Дигитална библиотека на Националния статистически институт - Каталог. //
  12. Грозданова, Елена. Грозданова, Елена. Турски документи за данъка джизие през 17 – 18 в.. ИДА, 1969.
  13. Официална статистика на Источно-Румелийското население. Бързотискна-печатница и литография на Янко С. Ковачев, 1880 г.. с. стр. 84.
  14. РЕГИСТЪР на военните паметници и паметни плочи в област Бургас, стр. 33
  15. ПЪТЯТ БЕШЕ ЕДИН – ЗПК „НАДЕЖДА“ С. НЕВЕСТИНО ДА СТАНЕ СИЛНА СТРУКТУРА!, Агровестник