Елена Грозданова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елена Грозданова
български историк ориенталист
Родена
Елена Александрова Грозданова
Починала
2011 г. (69 г.)

Образование Софийски университет
Московски държавен университет
Научна дейност
Област История, ориенталистика
Образование Софийски университет
Работила в Институт по история на БАН

Елена Александрова Грозданова е българска стопанска историчка тюрколожка. Автор на множество публикации (монографии, студии, статии) в областта на ориенталистиката и тюркологията.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва ориенталистика (тюркология) в Софийския държавен университет (1964). През 1965 – 1969 г. прави аспирантура в Института по история на БАН. Защитава дисертация на тема „Данъкът джизие в балканските провинции на Османската империя (ХVІІ-ХVІІІ в.)“ под научното ръководство на проф. Анна Степанова Тверитинова от Института за източни езици (дн. Институт за страните от Азия и Африка) към Московския държавен университет (1969). Доктор на историческите науки след защита на дисертация на тема „Българската народност през ХVII век. Демографско изследване.“ (1989).

Научен сътрудник (1970 – 1982), старши научен сътрудник (1982 – 1990) и професор (от 1990) в Института по история на БАН. Научен секретар на института (1983 – 1989).

Извънреден професор по история във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (1996).

Специализира в Унгарската академия на науките в Будапеща (1974), Института за история и култура на Близкия Изток и по тюркология при Университета в Мюнхен (1982), Британската академия на науките в Лондон (1993, 1997) и Австрийската академия на науките във Виена (1998).

Член на Съюза на учените в България (от 1984). Член също на Международната асоциация на стопанските историци, на Асоциацията за сравнително изучаване на институциите „Жан Боден“ и на Асоциацията за сравнително изучаване на институциите „Жан Боден“.

Член на редакционната колегия на списание „Исторически преглед“ (1989 – 2004).

Умира през 2011 г.[2]

Бибиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Българската селска община през ХV-ХVIII в.. София, Изд. БАН, 1979, 208 с.
  • Соларството по българското Черноморие през ХV-ХIХ в. С., Изд. НБКМ, 1982, 175 с. (заедно със Ст. Андреев).
  • Българите през ХVI в. По документи от наши и чужди архиви. С., 1986, 303 с. (заедно със Ст. Андреев).
  • Българската народност през ХVII в. Демографско изследване. С., Изд. Наука и изкуство, 1989. 726 с.
  • Из историята на рударството и металургията в българските земи през ХV-ХIХ в. С., Изд. НБКМ, 1993, 152 с. (заедно със Ст. Андреев).
  • Джелепкешаните в българските и съседните им земи през ХVI-ХVIII в. С., Изд. НБКМ, 1998, 264 с. (заедно със Ст. Андреев).
  • История на Поморие, Анхиало от древността до Освобождението. Поморие, 2000, 167 с. + илюстр. (заедно с М. Лазаров, В. Гюзелев, В. Тонев).
  • Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през ХV-ХVIII в. ИК „Гутенберг“, С., 2003. (съст. заедно с О. Тодорова, Ст. Първева, Й. Списаревска, Й. Андреев, К. Венедикова).
  • История на българите. Т. II. Под ред. Г. Марков. Книгоизд. къща „Труд“; Изд. „Знание“. С., 2004 (съст. заедно с Й. Списаревска, О. Тодорова, Р. Радкова, Св. Янева, И. Тодев).
За нея
  • Из живота на европейските провинции на Османската империя през XV-XIX век. Сборник изследвания в памет на проф. д.и.н. Елена Грозданова. София: Гутенберг, 2016, 732 с. ISBN 978-619-176-088-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолов, Петър. Български историци (биографично-библиографски справочник). АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-401-0, 1999, второ издание.
  2. In memoriam проф. Елена Грозданова, форум „Бойна слава“, 19 юли 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]