Елена Грозданова (тюрколожка)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена Грозданова.
| Елена Грозданова | |
| българска стопанска историчка тюрколожка | |
| Родена |
26 декември 1941 г.
|
|---|---|
| Починала | 2011 г.
|
| Учила в | Софийски университет Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, ориенталистика |
| Работила в | Институт по история на БАН |
Елена Александрова Грозданова е българска стопанска историчка тюрколожка. Автор на множество публикации (монографии, студии, статии) в областта на ориенталистиката и тюркологията.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва ориенталистика (тюркология) в Софийския държавен университет (1964). През 1965 – 1969 г. прави аспирантура в Института по история на БАН. Защитава дисертация на тема „Данъкът джизие в балканските провинции на Османската империя (ХVІІ-ХVІІІ в.)“ под научното ръководство на проф. Анна Степанова Тверитинова от Института за източни езици (дн. Институт за страните от Азия и Африка) към Московския държавен университет (1969). Доктор на историческите науки след защита на дисертация на тема „Българската народност през ХVII век. Демографско изследване.“ (1989).
Научен сътрудник (1970 – 1982), старши научен сътрудник (1982 – 1990) и професор (от 1990) в Института по история на БАН. Научен секретар на института (1983 – 1989).
Извънреден професор по история във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ (1996).
Специализира в Унгарската академия на науките в Будапеща (1974), Института за история и култура на Близкия Изток и по тюркология при Университета в Мюнхен (1982), Британската академия на науките в Лондон (1993, 1997) и Австрийската академия на науките във Виена (1998).
Член на Съюза на учените в България (от 1984). Член също на Международната асоциация на стопанските историци, на Асоциацията за сравнително изучаване на институциите „Жан Боден“ и на Асоциацията за сравнително изучаване на институциите „Жан Боден“.
Член на редакционната колегия на списание „Исторически преглед“ (1989 – 2004).
Умира през 2011 г.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Българската селска община през ХV-ХVIII в.. София, Изд. БАН, 1979, 208 с.
- Соларството по българското Черноморие през ХV-ХIХ в. С., Изд. НБКМ, 1982, 175 с. (заедно със Ст. Андреев).
- Българите през ХVI в. По документи от наши и чужди архиви. С., 1986, 303 с. (заедно със Ст. Андреев).
- Българската народност през ХVII в. Демографско изследване. С., Изд. Наука и изкуство, 1989. 726 с.
- Из историята на рударството и металургията в българските земи през ХV-ХIХ в. С., Изд. НБКМ, 1993, 152 с. (заедно със Ст. Андреев).
- Джелепкешаните в българските и съседните им земи през ХVI-ХVIII в. С., Изд. НБКМ, 1998, 264 с. (заедно със Ст. Андреев).
- История на Поморие, Анхиало от древността до Освобождението. Поморие, 2000, 167 с. + илюстр. (заедно с М. Лазаров, В. Гюзелев, В. Тонев).
- Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през ХV-ХVIII в. ИК „Гутенберг“, С., 2003. (съст. заедно с О. Тодорова, Ст. Първева, Й. Списаревска, Й. Андреев, К. Венедикова).
- История на българите. Т. II. Под ред. Г. Марков. Книгоизд. къща „Труд“; Изд. „Знание“. С., 2004 (съст. заедно с Й. Списаревска, О. Тодорова, Р. Радкова, Св. Янева, И. Тодев).
- За нея
- Из живота на европейските провинции на Османската империя през XV-XIX век. Сборник изследвания в памет на проф. д.и.н. Елена Грозданова. София: Гутенберг, 2016, 732 с. ISBN 978-619-176-088-6
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 85 – 86.
- ↑ In memoriam проф. Елена Грозданова, форум „Бойна слава“, 19 юли 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- CV на Елена Грозданова на сайта на Института по история на БАН Архив на оригинала от 2017-09-16 в Wayback Machine.
|
