Раклица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За за някогашното село в Лозенградско, Турция вижте Раклица (вилает Лозенград).

Раклица
Общи данни
Население 84 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 34,388 km²
Надм. височина 311 m
Пощ. код 8439
Тел. код 05528
МПС код А
ЕКАТТЕ 62027
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Карнобат
Георги Димитров
(независим)

Раклица е село в Югоизточна България. То се намира в община Карнобат, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Раклица се намира в Източна Стара планина в подножието на връх Баба Илийца, на 17 км от град Карнобат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в „Житие и страдания грешнаго Софрония“ писано от Софроний Врачански. Той е бил енорийски свещеник в с.Костен /1791-1792 г./, под името поп Стойко Владиславов. Тогава с. Раклица се е казвало Шихларе. В селото е господствал султан на име Ахмед Геряй, който си харесва една българска девойка за своя харем -куванджиевата дъщеря. Тя успява да избяга от харема и е венчана за своя възлюбен от поп Стойко, което едва не му коства живота.

До преди Балканската и Междусъюзническата война селото е било населявано основно от турци, имало е само два български рода.

След войните основно от преселници от Одринска Тракия и други части на България се населява само от българи.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година първата събота след 15 август (Св. Богородица) в селото има събор, на който се събират роднините, а в центъра звучи музика и се играят хора. Селото се отличава със своята уникална самобитност, изключително екологично чист въздух. Предлага чудесни възможности за развитие на селски туризъм, като добри туристически маршрути за посещение са покоряването на връх Баба Илийца, посещение е на „6-те чучура“. Селото е заобиколено от 4 язовира, като най-близки са Циганският язовир, яз. Костенският, яз. Четалдере – те предлагат възможност за развитие на риболова. Девствената природа Източна Стара планина е обект на лов, често се срещат сърни, зайци, диви свине и елени.