Раклица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото в България. За някогашното село в Лозенградско, Турция вижте Раклица (вилает Лозенград).

Раклица
Общи данни
Население83 души[1] (15 септември 2022 година)
2,43 души/km²
Землище34,388 km²
Надм. височина311 m
Пощ. код8439
Тел. код05528
МПС кодА
ЕКАТТЕ62027
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Карнобат
Георги Димитров
(независим)

Рàклица е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Раклица се намира на около 49 km северозападно от центъра на областния град Бургас, около 14 km северно от общинския център град Карнобат и около 22 km запад-северозападно от град Айтос. Разположено е в Източна Стара планина, по югозападните склонове на Карнобатската планина, в подножието на две възвишения – с връх Ермеклията (651,4 m) на 2,5 km северно от селото и с връх Илийца (684,4 m) на 4 km северозападно от селото. В долината между двете възвишения и през Раклица тече малка местна река, вливаща се на югозапад от селото в река Азмака, ляв приток на река Мочурица. Общият наклон на терена в Раклица е на юг, а надморската височина в центъра на селото е около 311 m. Климатът е преходно-континентален.

Общински път води от Раклица на юг през село Сигмен до връзка с второкласния републикански път II-73.

Землището на село Раклица граничи със землищата на: село Босилково на север; село Завет на североизток; село Скалак на североизток; село Раклиново на изток; село Зимен на юг; село Сигмен на югозапад; село Невестино на югозапад; село Костен на запад; село Ведрово на северозапад.

В землището на Раклица има 4 язовира.[2]

Населението на село Раклица, наброявало 1048 души при преброяването към 1934 г. и 1090 към 1946 г., намалява до 277 към 1985 г. и 79 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 94 лица, за 75 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 19 – към „ромска“.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото с дотогавашно име Шихларе[5][6] е преименувано на Раклица[7].

Допреди Балканската и Междусъюзническата война селото е населявано основно от турци, с изключение на само два български рода. След войните тук се заселват бежанци от Одринска Тракия, както и преселници от други части на България и селото се населва само от българи.

Училището в село Раклица (Шихларе) е създадено през 1891 г. в стара къща. Нова училищна сграда е построена през 1957 – 1958 г. Училището се закрива през 1972 г.[8]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. е закрито кметство Раклица.[9] Изпълнителната власт в селото към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.

В Раклица от 2001 г. има храм „Света Богородица“.[10]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се отличава със своята уникална самобитност и чистия си въздух. Предлага чудесни възможности за развитие на селски туризъм, като добри туристически маршрути за посещение са покоряването на връх Илийца, посещение на „6-те чучура“. От четирите язовира най-близки са Циганският, Костенският и Четалдере, предлагащи добра възможност за риболов. Девствената природа на Източна Стара планина е богата на дивеч – често се срещат сърни, зайци, диви свине и елени.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в първата събота след 15 август (Св. Богородица) тук се празнува традиционния събор, събиращ както ракличани, така и многобройните гости на селото на веселби и пиршества. В центъра звучи музика и се играят хорà.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в „Житие и страдания грешнаго Софрония[11] на Софроний Врачански с името „Шихлари“. Под името поп Стойко Владиславов бъдещият врачански епископ е бил енорийски свещеник в село Костен (1791 – 1792 г.), а село Шихлари е било в неговата енория. В Шихлари господства бей на име Ахмед Геряй, който си харесва една българска девойка за втора жена в харема, но тя тайно от него е венчана от поп Стойко за своя избраник-българин, което едва не коства живота на свещеника.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Карнобат, село Раклица Към 2 октомври 2022 г.
  3. Справка за населението на с. Раклица, общ. Карнобат, обл. Бургас
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Раклица, община Карнобат, област Бургас
  5. Справка за с. Раклица, общ. Карнобат, обл. Бургас към 03.03.1878 г.
  6. Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 8 (23). I. Окръг Бургас / 8. Околия Карнобат / 40. Общ. Шихларе, с. Шихларе
  7. Справка за с. Раклица, общ. Карнобат, обл. Бургас към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование Справката е генерирана на 02.10.2022
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 252 „Групов фонд „Основни и начални училища в община – с. Невестино, Бургаско“ (1944 – )“; История на фондообразувателя. Начално училище „Н. Й. Вапцаров“ – с. Раклица, Бургаско
  9. Справка за кметство Раклица, общ. Карнобат към 14.12.1999 г. Справката е генерирана на 03.10.2022
  10. Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, с. Раклица – храм „Св. Богородица“ – 2001 г.
  11. „Житие и страдания грешнаго Софрония“, Софроний Врачански

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]