Раклиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Раклиново
Общи данни
Население 153 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,696 km²
Надм. височина 321 m
Пощ. код 8547
Тел. код 05539
МПС код А
ЕКАТТЕ 62013
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ)

Раклѝново е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Раклиново се намира на около 18 km запад-северозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в долинно разширение между възвишенията на Карнобатската планина, Източна Стара планина, по полегатите склонове край малката местна река, споменавана като Анадере и Раклиндере. Има изключително чист въздух. Общинският път, водещ до Раклиново, на около километър южно от селото се разклонява и разклонението на юг-югозапад води през селата Зимен и Глумче до връзка с първокласния Подбалкански път близо до Карнобат, а разклонението на югоизток води към съседните села Тополица и Кликач и през село Черноград – отново до връзка с Подбалканския път. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 311 m.

Населението на село Раклиново[1], наброявало 521 души към 1934 г., постепенно намалява до 140 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г. от обща численост 156 лица за 9 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 131 – към „турска“ и за 16 не е даден отговор.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Сефер кьой. Преименувано е на Раклиново през 1934 г.[3][4]

През 1950 г. в Раклиново е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС)[5], което през 1958 г. се влива в ТКЗС, село Черноград[6].

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Раклиново към 2020 г. е център на кметство Раклиново.[7][8]

В селото към 2020 г. има джамия, регистрирана в Националния регистър на храмовете в Република България.[9]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Има чешма в центъра. Най-големият архитектурен паметник в селото е мостът над реката.

От селото започва маркирана туристическа пътека (бяло-червено-бяло) за хижите над село Тополица и за град Айтос. Пътеката преминава през много красиви местности.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята е предимно мюсюлманска – курбан[10], баклава, печени агнета, овчи кюфтета, супа, кокошка със зеле, кадаиф.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справка за населението на с. Раклиново, общ. Айтос, обл. Бургас
  2. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Раклиново, община Айтос
  3. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 228; министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.
  4. Справка за с. Раклиново, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  5. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 434, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Раклиново, Бургаско
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Пътеводител на архивните фондове, колекциите и частичните постъпления (1944 – 1984). Част ІІ, стр. 212, фонд 434, ТКЗС с. Раклиново, Бургаско
  7. Справка за събитията за кметство Раклиново
  8. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Раклиново
  9. Национален регистър на храмовете в Република България, село Раклиново, област Бургас
  10. Курбан чорба. Вид топла чорба с много подправки, приготвяна обикновено от агнешко или овче месо и дреболии, нарязани на малки късчета, и застроена с пресечено яйце. ibl.bas.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]