Карагеоргиево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карагеоргиево
Общи данни
Население 1402 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,612 km²
Надм. височина 156 m
Пощ. код 8543
Тел. код 05534
МПС код А
ЕКАТТЕ 36227
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Карагеоргиево
Кязим Ибрям
(ДПС)

Кара̀георгиево е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Карагеоргиево се намира на около 6 km северозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в южните поли на източната част на Карнобатската планина, Източна Стара планина. Климатът е преходноконтинентален със слабо морско климатично влияние, в землището преобладават наносни и канелени почви. Поминъкът се основава на зърнопроизводство, отглеждане на технически култури (слънчоглед, захарно цвекло), лозарство, овощарство (череши, праскови, орехи), тютюнопроизводство, овцевъдство, козевъдство, говедовъдство.[1]

Общински пътища свързват Карагеоргиево на югоизток с Айтос, на юг със село Поляново и – след пресичането на първокласния Подбалкански път – село Пирне и на запад със селата Тополица, Раклиново, Кликач, Черноград и други. На около 1,5 km южно от Карагеоргиево минава железопътната линия Пловдив – Бургас, на която има гара, обслужваща селата Карагеоргиево и Поляново. Надморската височина в центъра на селото е около 165 m, на север нараства до около 200 – 220 m, а на юг намалява до около 150 m.

Населението на село Карагеоргиево[2] наброява 733 души към 1934 г., вследствие на миграция намалява до 553 към 1956 г. и нараства до 1409 (максимум) към 1985 г., а към 2018 г. има численост 1305 души (по текущата демографска статистика за населението).

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1347 лица, за 17 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 1249 – към „турска“, за 71 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Малко Ченге. Преименувано е на Булчино през 1934 г. и на Карагеоргиево през 1949 г.[4][1][5][6]

В османотурски данъчен регистър от 1676 г. селото се споменава с името Ченге, а от 1731 г. – като Дженге.[1]

От периода 1948 – 1995 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Социализъм“ – с. Карагеоргиево, Бургаско.[7] В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:

  • ТКЗС „Единство“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1948 – 1954);
  • ТКЗС „Социализъм“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1954 – 1958);
  • Аграрно-промишлен комплекс – Айтос, смесена бригада – с. Карагеоргиево, Бургаско (1986 – 1989);
  • ТКЗС „Единство“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1990 – 1992);
  • Земеделска производствена кооперация „Единство“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на Земеделска производствена кооперация „Единство“ – с. Карагеоргиево, Бургаско (1992 – 1995).

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В село Карагеоргиево се изповядва ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Карагеоргиево към 2020 г. е център на кметство Карагеоргиево.[8][9]

В село Карагеоргиево към 2020 г. има:

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Кожухаров (Карагеоргиев), Ботев четник

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Старини[редактиране | редактиране на кода]

Късноантичната крепост „Градище“[14] („Исар кая“, „Калето“) се намира на 2,08 km северозападно по права линия от центъра на село Карагеоргиево.

Разположена е на скалист връх, доминиращ по южната част на Карнобатската планина. От този връх има рядко срещана видимост. Има пряка връзка с крепостите до Соколово – Чукарка, Караново и Малка поляна, както и територията южно под град Айтос (без да се вижда Айтоската крепост). От западната страна на върха, в южна посока се спуска дол, известен като „Манда гюлю“. Крепостта има двойна крепостна стена от всички страни, а от юг – тройна. Вътрешната крепост е с приблизително петоъгълна форма, издължена на север. Заема площ от 5.6 дка с максимална дължина 104 m и широчина около 60 m. Южната и крепостна стена започва и завършва на скален масив, който е включен в градежа. Насипът и е висок до 5 – 6 m. Стената на изток завършва с ъглова кула. Следи от кули се забелязват в югоизточния ъгъл, вероятно с правоъгълна форма, и в северния ъгъл, чиято форма не е ясна. На четири места в укреплението са включени отвесни и високи от 10 до 30 m скали, отгоре заравнени.

Крепостните стени личат като насипи и лицеви градежи. Дебелината им е 1,85 m. Градежът им е от местен ломен пясъчник, подреден по лица, а в средата – пълнеж, споен с хоросан смесен с тухлени частици. Втората крепостна стена от изток, север и запад е изградена на около 12 – 15 m от основната крепостна стена. Най-добре е запазена от северната страна на крепостта. Южно, на около 15 m пред втората крепостна стена, има изградена външна преграждаща цялата ширина на хълма стена, с дължина около 300 m. В североизточния край на крепостта има удължение право на изток, дълго 10 – 12 m, завършващо с кула. От северната страна на крепостта има защитен ров, дълбок 1.5 m и широк около 4 m.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На стената на читалището има паметна плоча от бял мрамор, посветена на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 329, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  2. Справка за населението на с. Карагеоргиево, общ. Айтос, обл. Бургас
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Карагеоргиево, община Айтос
  4. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 140; министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.; указ 949, обнародван на 8 декември 1949 г.
  5. Справка за с. Карагеоргиево, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
  6. Справка за с. Карагеоргиево, общ. Айтос, обл. Бургас към 12.12.1949 г.; Събитие: промяна на наименование
  7. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 621, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Социализъм“ – с. Карагеоргиево, Бургаско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  8. Справка за събитията за кметство Карагеоргиево, общ. Айтос
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Карагеоргиево
  10. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий“, село Карагеоргиево, община Айтос, област Бургас
  11. Детайлна информация за читалище „Иван Кожухаров – 1928“, село Карагеоргиево, община Айтос, област Бургас
  12. Национален регистър на храмовете в Република България, Карагеоргиево, община Айтос, област Бургас; джамия
  13. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8543 Карагеоргиево
  14. Български крепости, „С. Карагеоргиево – крепост Исар кая“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]