Пощенска станция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пощенска станция

По̀щенската ста̀нция (на латински: posta, съкратено от statio posita – станция за смяна на коне), съкратено поща, е самостоятелно звено в структурата на пощенската система, разположено най-често в отделна сграда.

Предназначена е за получаване, съхранение, преразпределение и разнасяне на писма и колети. В пощата могат да бъдат закупени пощенски марки, пликове за писма, празни кутии и други опаковъчни материали. В пощенските станции човек може да закупи една от намиращите се там пощенски кутии при положение, че не желае да получава пощата си у дома или ако няма постоянен адрес.

Станцията е основен елемент на пощенската мрежа, организиран в самостоятелни помещения, където чрез технологично свързани помежду си работни места от длъжностни лица на пощенски оператор се извършват пощенски услуги и други търговски дейности.

Пощенската станция обикновено е стационарна.[1]). Може да бъде и мобилна[2], която е елемент на пощенските мрежи, организиран в помещения на специализирани транспортни средства, където длъжностни лица на пощенски оператор извършват пощенски услуги по уточнен маршрут и график в няколко населени места без стационарни пощенски станции.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за пощенските услуги (редакция към 5 юли 2019 г.), § 1, т. 28 от Допълнителни разпоредби
  2. Закон за пощенските услуги (редакция към 5 юли 2019 г.), § 1, т. 29 от Допълнителни разпоредби

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]