Климатична класификация на Алисов
Климатичната класификация на Алисов е система за класифициране на климата, която се основава на глобалното движение на въздушните маси. Предложена е от съветския климатолог Борис Павлович Алисов през 1936 г. и детайлно доработена през 1950-те години. Прилага се в Русия и в териториите на бившия СССР. В останалия свят широко е разпространена класификацията на климатите, предложена от немско-руския учен Владимир Кьопен (1846 – 1940). В основата ѝ лежат температурният режим и валежите.
При класификацията на Алисов Земята е разделена на климатични пояси, в които климатичните особености са еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Климатичните пояси са широчинно зонирани, в израз на добре изразената закономерност в изменението на климата според географската ширина, независимо от голямото разнообразие на климата в отделните части на земята. Климатичните пояси са най-голямата таксономична единица в климатичното райониране по Алисов.
От екватора към всеки от двата полюса се очертават седем различни по ширина ивици със специфичен климат. Това са климатичните пояси на земята, а именно: един екваториален пояс и по два за съответните полукълба – субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен и полярен климатичен пояс.
Основните климатични пояси са екваториалният, тропичният, умереният и полярният, а между тях се различават преходни климатични пояси: субекваториален, субтропичен и субполярен.[1]
Екваториален пояс[редактиране | редактиране на кода]
Обхваща части от сушата и от водата от двете страни на екватора, с обща ширина около 15°. Разликата в климата над континентите и над океаните е незначителна. Този климатичен пояс обхваща части от Южна Америка, Африка, както и Малайския архипелаг (островите Суматра, Борнео и Нова Гвинея). В Африка екваториалният пояс включва териториите около басейна на река Конго (между 5° с.ш. и 2° ю.ш.) и крайбрежието на Гвинейски залив (до 7 – 8° с.ш.).[1]
Екваториалният климат се характеризира с постоянно високи температури (25 – 27 °C) и малки денонощни (8 – 10°С) и годишни (1 – 4°С) амплитуди. Валежите са почти всекидневни, годишната им сума е около 2000 mm. В Южна Америка този климатичен пояс заема по-голямата част от Амазонската низина до подножието на Андите, както и тясна ивица от тихоокеанското крайбрежие. В много отношения климатът тук е сходен с този в Африка. Средно годишните температури са около 25 – 27 °C, а минималните много рядко слизат под 16°С. Валежите достигат около 3000 mm годишно. Там растителността е буйна и почвите са червеноземни. Влажността на въздуха е много голяма. Средната абсолютна влажност надминава 30 g/m³. Благодарение на голяма влажност а въздуха и интензивното изпарение от почвата, максималните температури рядко достигат 40°С. В екваториалния пояс не се наблюдават циклонални смущения. Благодарение на това и на малките хоризонтални барометрични градиенти тук през цялата година съществува почти пълно затишие. Валежите имат вътрешномасов характер и се дължат на силните възходящи движения в приземния въздух, които възникват в резултат на прегряването му. Обикновено валежите, придружени от гръмотевици, падат между 14 и 16 часа и имат пороен характер. След изваляването облачността започва бързо да намалява и през нощта настъпва пълно изясняване. Месечните количества на валежите се отличават малко едни от други. Въпреки това се наблюдават два максимума (по време на пролетното и есенното равноденствие) и два минимума (по време на лятното и зимното слънцестоене).[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Икитос (Южна Америка) | 24,8° | 2,4° | 2623 |
| Кисангани (Африка) | 24,7° | 0,5° | 1550 |
| Паданг (о. Суматра) | 26,2° | 1,1° | 4423 |
Субекваториални пояси[редактиране | редактиране на кода]
Те са разположени симетрично на север и на юг от екваториалния пояс, носят още названието пояси на екваториалните мусони и достигат до около 20° северна и южна ширина. Обхващат районите на Судан, Етиопия, Индия, Индокитай, югоизточните провинции на Китай, басейнът на река Ориноко, северната част на Бразилската планинска земя, Зимбабве и северната част на Мозамбик, Северна Австралия и др. С други думи те обхващат местата между лятното и зимното положение на тропичния фронт в Северното и Южното полукълбо. За този климат е характерна сезонната смяна между екваториалния и тропичния въздух. През лятното полугодие тук преобладава влиянието на влажния неустойчив екваториален въздух, който нахлува откъм екватора. Благодарение на това се установява същият тип време както в екваториалния пояс – влажността на въздуха нараства, денонощните амплитуди намаляват, валежите падат след пладне и имат пороен характер. Във вътрешността на континентите тези валежи рядко надминават 1000 – 1500 mm, обаче по планинските склонове, обърнати срещу мусонните ветрове, те понякога достигат 5000 и дори 10 000 mm. зимният период в саваните се отличава с голяма сухост. Това се дължи на тропичния въздух, който нахлува с пасатните ветрове. Сухият период в северния саванен пояс продължава от ноември до април, а дъждовният – от май до октомври. В южното полукълбо те имат обратно разположение.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Зунгеру (Африка) | 27,1° | 5,3° | 1130 |
| Мумбай (Азия) | 26,3° | 5,6° | 1880 |
| Порт Даруин (Австралия) | 28,1° | 4,7° | 1545 |
Тропични пояси[редактиране | редактиране на кода]
Тропичните пояси се състоят от две ивици разположени в съседство със субекваториалните пояси. Откъм екватора се ограничават с лятното положение на тропичния фронт, а от към умерените ширини на двете полукълбо – със зимното положение на полярния фронт. Тропичният въздух се формира за сметка на трансформацията на въздух от умерените ширини и на екваториален въздух, пренесен във височина от антипасатите. Тропичният въздух преобладава през цялата година. В пояса на тропичния въздух се наблюдават три подобласти: тропичен климат на западните крайбрежия, тропичен климат на източните крайбрежия на континентите и континентален тропичен климат.[1]
Тропичен климат на западните крайбрежия на континентите[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на западните крайбрежия се характеризира с постоянни инверсии. В ниските слоеве на атмосферата се разполагат хладни въздушни маси, които нахлуват откъм север (съответно откъм юг), а във височина съществува по-топъл въздух. Благодарение на това, въпреки голямата влажност на приземния въздух, не може да се развие дъждовна облачност. ето защо валежите в тази подобласт са много оскъдни (около 20 mm). Средната годишна температура е около 19°С, а годишната амплитуда е само около 5°С. Ветровете са умерени – около 5 – 8 m/s. В крайбрежните райони пада роса, а често се образуват мъгли. Този тип климат се среща по западните крайбрежия на Северна (Сенегал, Мавритания) и Южна Африка (Ангола, Намибия), Австралия и Южна Америка (Перу, Северно Чили).[1]
Тропичен климат на източните крайбрежия на континентите[редактиране | редактиране на кода]
Тропичния климат на източните крайбрежия на континентите се отличава с твърде обилни валежи. Причината за увеличаването на валежите се дължи на пасатните ветрове, които духат от океана към сушата и се явяват носители на влажни въздушни маси. При среща с високи брегове или с крайбрежни планини в резултат на зараждащите се динамични конвекции се образува мощна облачност и падат обилни валежи. В някои райони тези валежи надминават по количество екваториалните. През т.н. зимен период валежите отслабват. За разлика от екваториалния климат този е по-свеж и по-леко поносим от човека. Средната годишна температура е около 24°С, а годишната амплитуда – около 6°С. Рязгледаният подтип на тропичния климат е характерен главно за източните крайбрежия на Африка (Танзания, Мозамбик, Мадагаскар), Австралия и за голяма част от атлантическото крайбрежие на Бразилия.[1]
Тропичен континентален климат[редактиране | редактиране на кода]
Най-типичен представител на тропичния климат се явява този от вътрешността на континентите и е известен като тропичен континентален климат или тропичен климат на континенталните пустини. Отличава се с голяма сухост, дневни горещини, силно понижение на температурите през нощта и големи денонощни амплитуди (до 40°С). Годишната температурна амплитуда нараства до 18°С. Летните горещини чувствително надминават тези от екваториалния пояс. Благодарение на това и средната годишна температура е доста висока: между 24° и 27°С. Валежите имат случаен характер. На много места минават години, без да падне капка дъжд. Континенталният тропичен климат обхваща повечето от пустините на Земята: Сахара, пустините на Арабския полуостров, Калахари, Австралийските пустини, Атакама и др.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Абасия (Африка) | 20,1° | 15,7° | 32 |
| Фарина (Австралия) | 19,7° | 17,2° | 166 |
| Джеда (Азия) | 27,1° | 8,6° | 80 |
Субтропични пояси[редактиране | редактиране на кода]
Разположени са между тропичните пояси и поясите с умерен климат. ограничават се от зимното и от лятното положение на полярния фронт. Климатът в тях има преходен характер. През лятото поради изнасянето на субтропичните антициклони на север (съответно на юг в Южното полукълбо) преобладава влиянието на тропичния въздух. През зимния период същите антициклони се оттеглят по посока на екватора. В резултата на това въздухът на умерените ширини обхваща субтропичните райони. В субтропичния също се различават три подобласти: субтропичен климат на западните крайбрежия на континентите, субтропичен климат на източните крайбрежия на континентите и континентален субтропичен климат.[1]
Субтропичен климат по западните крайбрежия на континентите[редактиране | редактиране на кода]
Субтропичният климат на западните крайбрежия на континентите е характерен за Мароко, за по-голямата част от крайбрежието на Средиземно море, Калифорния, най-южната част на Африка, югозападното крайбрежие на Австралия и за средните части на Чили. През лятото времето обикновено е ясно, горещо и с оскъдни валежи, а зимата е мека и богата на валежи. Понякога вали и сняг, но снежна покривка не се задържа. Зимните валежи се дължат на циклоналната дейност, която се развива по полярния фронт. На 35° с.ш. средната годишна температура е около 16°С, а средната годишна амплитуда – между 8 и 10°С.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Атина (Европа) | 17,6° | 18,7° | 390 |
| Кейптаун (Африка) | 14,4° | 8,5° | 608 |
| Пърт (Австралия) | 17,9° | 10,3° | 878 |
Субтропичен климат по източните крайбрежия на континентите[редактиране | редактиране на кода]
Субтропичният климат на източните крайбрежия на континентите обхваща част от югоизточното крайбрежие на Африка, източното крайбрежие на Китай, южната половина на Япония, Югоизточна Австралия, югоизточното крайбрежие на САЩ и др. Тук зимата е суха и хладна, а лятото влажно и дъждовно- Средната годишна температура е 15 и 17°С, а годишната амплитуда – между 15 и 19°С.[1]
Субтропичен континентален климат[редактиране | редактиране на кода]
Субтропичният континентален климат обхваща високото плато на Южна Африка, част от Мала Азия, Иран, Западен и Източен Туркестан, южната част на пустинята Гоби, Северно Мексико, Аризона, Невада и др. Лятото е сухо и горещо, а зимата е хладна и влажна, с много променливо време, придружено с валежи. Тези особености на времето са свързани с преминаващите по полярния фронт циклони. Средната годишна температура е между 17 и 20°С, а годишната амплитуда достига 26°С.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Байрам Али (Азия) | 15,9° | 29,5° | 124 |
| Урумчи (Азия) | 4,8° | 37,9° | 98 |
| Юма (Северна Америка) | 22,2° | 20,3° | 87 |
Умерени пояси[редактиране | редактиране на кода]
Към екватора поясите с умерен климат се ограничават от лятното положение на бореалния фронт, а към полюсите – от зимното положение на арктичния (съответно на антарктичния) фронт. В тези пояси (в Южното полукълбо поясът на умерения климат е представен съвсем слабо) става формирането на въздуха на умерените ширини, наричан още бореален въздух. Характерна за умерения климат е интензивната антициклонална дейност и добре представените преходни сезони (пролет и есен). освен това през зимата нахлуват често арктични въздушни маси, а през лятното полугодие – тропични въздушни маси. Понякога тропичен въздух може да нахлуе и през зимата, но това са по-редки случаи. Умереният климат в Южното полукълбо е представен слабо само в най-южните части на Южна Америка и Южния остров на Нова Зеландия. Валежите са най-обилни по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка и значително по-оскъдни по атлантическото крайбрежие (Патагония).[1]
Поясите на умерения климат се дели на четири подобласти: подобласт с морски (океански) климат, подобласт с преходноконтинентален климат, подобласт с континентален климат и подобласт с мусонен климат.
Умерен океански (морски) климат[редактиране | редактиране на кода]
Умереният океански (морски) климат се наблюдава в Западна Европа, западното крайбрежие на Северна Америка, югозападинете части на Южна Америка и Южния остров на Нова Зеландия. Климатът там е влажен, с голяма облачност и чести валежи. Зимата е мека и почти безснежна, а лятото прохладно. Средната годишна температура е между 7 и 10°С, но годишната амплитуда е малка и се колебае между 6 и 14°С. Голямо влияние върху образуването на климата в тези райони имат океанските течения.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Киларней (Европа) | 10,1° | 9,3° | 1390 |
| Еванхелистас (Южна Америка) | 6,3° | 4,5° | 3028 |
| Ситка (Северна Америка) | 6,4° | 13,3° | 2161 |
Умерен преходноконтинентален климат[редактиране | редактиране на кода]
Обхваща главно Централна Европа, Швеция, северозападната част на Европейска Русия и част от Балканския полуостров. Характеризира се с относително увеличение на лятната сума на валежите, но годишните валежи са по-малки от тези в местата с океански климат. През зимата голяма част от валежите са от сняг и на много места се образува трайна снежна покривка. Годишните колебания на температурата са около 20°С, а средната годишна температура е около 9°С.[1]
Умерен континентален климат[редактиране | редактиране на кода]
Умереният континентален климат се наблюдава на обширни територии във вътрешността на континентите Европа, централните части на Азия и Северна Америка. Тук се наблюдава известно отслабване на циклоналната дейност, намаление на относителната влажност на въздуха и постепенно отслабване на валежите с отдалечаване от брега и от океана. Средната годишна температура е ниска, като на много места е само 1°С, а годишната амплитуда е много голяма и достига около 40°С. Зимата е сурова и снежна, а лятото горещо.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Сарапул (Европа) | 2,3° | 35,4° | 433 |
| Верхоянск (Азия) | -16,1° | 65,2° | 128 |
| Уинипег (Северна Америка) | 1,6° | 38,7° | 514 |
Умерен мусонен климат[редактиране | редактиране на кода]
Умереният мусонен климат обхваща източните крайбрежие на Азия и Северна Америка в обсега на умерените ширини. Това са предимно далекоизточните райони на Русия и атлантическото крайбрежие на Канада. През зимата там се формира студен континентален въздух. В резултат на това температурите са много ниски, а снеговалежите оскъдни. През лятото се развива активна циклонална дейност и падат обилни валежи. Средната годишна температура е от 0 до 2°С, а годишната амплитуда е между 25 и 34°С.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Харбин (Азия) | 2,9° | 42,6° | 491 |
| Йорк Фактори (Северна Америка) | -6,6° | 42° | 730 |
| Пунта Аренас (Южна Америка) | 6,7° | 13,5° | 492 |
Субполярни пояси[редактиране | редактиране на кода]
Разположени са около северните и около южните полярни окръжности. За граница на субполярните пояси към умерените пояси служи зимното положение на арктичния (антарктичния) фронт, а към полюсите – лятното положение на същите фронтове. През лятото преобладава въздухът на умерените ширини, а през зимата – арктичен (антарктичен) въздух. Тази смяна настъпва между 65 – 70° с.ш. Субполярния климат в Северното полукълбо (субарктичен климат) се дели на морски (със засилено океанско влияние) и на континентален (със засилено континентално влияние). За развитието и характера на времето главна роля играят фронталните смущения. Средната годишна температура при морския субарктичен климат е около -3°С, а годишната амплитуда – около 20°С. При континенталния субарктичен климат средната годишна температура е още по-ниска (-16°С), а годишната амплитуда е 44 – 63°С. При все това, лятото е относително топло (средната юлска температура е над 10°С), а валежите са малки (100 – 300 mm).[1]
Полярни пояси[редактиране | редактиране на кода]
Заемат областите около двата полюса. Това са най-студените места на земята с постоянна отрицателна температура през цялата година, която достига понякога до −55, −60 °C. Средногодишните температури са отрицателни, а през летните месеци са близки до нулата. Валежите са малко и изключително от сняг.
Значителна част от арктическите острови и гори в пределите на континенталната част на Арктика са покрити с дебели ледници, общата площ на които надхвърля 2 млн. km2. По-голямата част от водната повърхност зад Полярните кръгове през цялата година са покрити с лед, около 11 млн. km2 през зимата и около 8 млн. km2 през лятото. Средната дебелина на сезонния лед е около 1 – 2 m, а на многогодишния достига 3 – 4 m. Ледените могили достигат височина от 3 – 5 m до 10 – 15 m в редки случаи. Само в полярните области се срещат айсберги и ледени острови откъснати от шелфовите ледници.
Температурният баланс в южните райони на Арктика е положителен, приблизително 420 – 630 MJ/m2 за година (10 – 15 kcal/cm2 за година), което е 2 – 3 пъти по-малко, в сравнение с умерените ширини. В Арктическия басейн балансът е отрицателен, като загубата на топлина е 85 – 125 MJ/m2 за година (2 – 3 kcal/cm2 за година). Тази загуба се компенсира от притока на топлина от водните и въздушни маси.
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Нижнеколимск (Азия) | -13,2° | 49,4° | 172 |
| Бароу (Северна Америка) | -12,1° | 33,7° | 136 |