Льосово плато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
China edcp relief location map.jpg
36.8833° с. ш. 108.7167° и. д.
Льосовото плато на картата на Китай.

Льосовото плато (в тъмно).

Льосовото плато (на китайски: 黃土高原, пинин: Huángtǔ Gāoyuán) е плато с площ 640 000 km2, разположено около долината на река Уей, в средната част на басейна на река Хуанхъ.[1] Платото има огромно значение в китайската история, тъй като образува люлката на китайската цивилизация, бидейки отговорно за изключителното плодородие на Севернокитайската равнина. Почвата му е описвана като „най-склонната към ерозия на Земята“[2] и усилията за опазването му и управлението на земята му са централен фокус на съвременното китайско селско стопанство.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Регионът е назован по името на най-отличителната си черта, силно ронливия льос (немска дума за „свободно“), който е отлаган от ветровити бури през годините.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Льосовото плато в провинция Шанси.

Исторически, Льосовото плато предоставя прост, изолиран подслон от студената зима и горещото лято в региона, където жилища, наричани яодонг (窰洞), често са били издълбавани в льоса.[3] През средновековието хората вече отглеждат тук ориз. Някои съвременни семейства все още живеят в този тип подслони и в днешно време.

В миналото този регион е бил важен център на Пътя на коприната..[4] Стоки, превозвани от кервани на запад, включват злато, рубини, жад, текстили, корали, слонови кости и произведения на изкуството. В противоположна посока пътуват бронзови оръжия, кожи, керамики и кора от канела.[5]

По време на земетресението в Шънси през 1556 г., около 830 000 души загиват в резултат от срутващи се льосови кухини.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът като цяло е полупустинен, с обширно мусонно влияние. Зимите са студени и сухи, докато летата са много топли, а на много места горещи. Валежите са силно концентрирани през лятото. Районът получава голям брой годишни слънчеви часове.

Селско стопанство и околна среда[редактиране | редактиране на кода]

Деградацията на земята води до каньони като този, които разрязват Льосовото плато в Гансу.

Льосовото плато е много плодородно и лесно за обработване през древните времена, което допринася за развитието на ранната китайска цивилизация около платото.

Векове обезлесяване и прекомерна паша, влошени от нарастването на населението на Китай, водят до западнала екосистема, опустиняване и бедна местна икономика.

През 1994 г. начинание, познато като „Проект за рехабилитация на басейна на Льосовото плато“, е започнато с цел да се облекчи опустиняването. Ограничен успех е постигнат за част от Льосовото плато, където днес има зелени дървета и храсти. Важен фокус на проекта е да насочи хората, живеещи в платото, да използват по устойчиви начини за живот, като например държането на козите в кошарите, за да не скитат сами и да ерозират меката почва. Засадени са много дървета и природата вече се възстановява в част от платото.[6]

Льосовото плато е образувано през дълъг геоложки период от време и учените са събрали ценна информация относно глобалната промяна на климата от образци, взети от дълбокия слой на почвата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. КИТАЙ • Большая российская энциклопедия – электронная версия
  2. John M. Laflen, Soil Erosion and Dryland Farming, 2000, CRC Press, 736 стр. ISBN: 0-8493-2349-5
  3. а б Natural Wonders of the World. United States of America, Reader's Digest Association, Inc, 1980. ISBN 0-89577-087-3. с. 341.
  4. Susan Whitfield, Life Along the Silk Road, 2001, University of California Press, 253 стр. ISBN: 0-520-23214-3
  5. C. Michael Hogan, Silk Road, North China, The Megalithic Portal, ed. A. Burnham
  6. World Bank, Reengaging in Agricultural Water Management: Challenges and Options, 2006, 218 стр. ISBN: 0-8213-6498-7