Направо към съдържанието

Жад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жад
Необработен жад
Общи
Категорияминерал
Характеристики
Цвятпрактически всички цветове, предимно зелено
Хабитуссраснал зърнест или фин влакнест агрегат
Кристална системамоноклинна
Цепителностняма
Ломраздробен
Чупливостчуплив
Твърдост по Моос6 – 7
Прозрачностполупрозрачен, непрозрачен
Плътност2,9 – 3,38
Показател на пречупване1,600 – 1,688
Двойно лъчепречупване0,020 – 0,027
Плеохроизъмотсъства
Дисперсияняма
Жад в Общомедия

Жад[1] (jade) е сборно понятие, събирателно наименование за две различни метаморфни скали, съставени от две групи различни силикатни минерали, които на вид често са трудно различими един от друг:

  • Нефрит – състои се от микрокристална влакнеста матрица от богата на калций и магнезий-желязо амфиболна минерална серия тремолит - актинолит - фероактинолит. Средният минерален вид от тази серия се нарича актинолит. Колкото по-високо е съдържанието на желязо, толкова по-зелен е цветът.
  • Жадеит и омфацит – представляват минерални видове от групата пироксен, богат на натрий и алуминий.
  • Поради посочените различия и грешки при преводи в научни и научнопопулярни издания, не се препоръчва употребата на този термин.
Канадски нефрит

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Думата жад произлиза от испанското (през френското l'ejade и латинското ilia – „хълбоци, бъбречна област“)[2] пиедра де ихада (на испански: piedra de ijada) (упоменато за пръв път през 1565 г.) или „кръстов камък“ от предполагаемата си ефикасност при лекуване на заболявания на кръста и бъбреците, вж. Нефрит. Нефрит произлиза от латинския превод lapis nephriticus на испанското piedra de ijada.[3]

Общ преглед

[редактиране | редактиране на кода]
Фрагмент на глава и торс от статуетка на кон от нефрит. Китай, 25 – 220 г.

Нефрит и жадеит

[редактиране | редактиране на кода]

Поради своята твърдост и здравина, нефритът (представен предимно от минералите тремолит и актинолит), както и жадеитът или омфацитът се използват от праисторическо време като сечива за обработка (тесли, брадви, длета), както и за направа на престижни амулети. Жадеитът има същата твърдост като кварца – 7. Нефритът е малко по-мек (между 6 и 6,5), така че може да бъде обработван с кварц или гранат и полиран с бамбук. За сметка на това е по-як (по-устойчив на счупване) в сравнение с жадеита. Едва през XIX век френският минералог Огюстен Дамур (1808 – 1902) открива, че „жад“ са всъщност два различни по химичен състав минерала.

Преди да станат достъпни технологиите за металообработване, от жад се изработват декоративни предмети. Сред най-ранните нефритови артефакти, изкопани от праисторически обекти, са прости орнаменти с мъниста и цилиндрични форми.[4] По-късно нефритът, както и жадеитът или омфацитът е използван за направата на брадви, ножове и други оръжия, които могат да бъдат деликатно оформени.

Произход и добив

[редактиране | редактиране на кода]

Нефритът може да бъде бял или бледозелен (с произход от доломитни мрамори), както и в разнообразие от зелени цветове (с произход от серпентинити), докато жадеитът и омфацитът обикновено е бледозелен, но има повече цветови вариации, включващи синьо, червено, черно, зелено, бледовиолетово и бяло.[5] Жадеитът е по-рядък, документиран на по-малко от 12 места по света. Най-скъпият му вариант е полупрозрачен, смарагдено зелен. Светлозеленият жадеит от Гватемала е бил високо ценен в Мезоамерика, а ярко зеленият жадеит от Бирма става предпочитаният камък от китайските императори през XIX век. Мианмар (Бирма) и Гватемала понастоящем са основните източници на жадеит. В някои региони в Северна Бирма жадеитът се добива и изнася вече над сто години.[6] Канада произвежда по-големия дял от нефрит, но суровината се добива още и в Прибайкалието в Сибир, Русия. Нефритът е използван основно преди XIX век в Китай, както и сред маорите в Нова Зеландия. Жадеитът, освен в Мезоамерика, е бил използван още в неолитните европейски и японски култури.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Находища на жад по света

България

[редактиране | редактиране на кода]
Нефритов зооморфен амулет от Кърджали

Нефритови артефакти предимно от ранния неолит (края на 7- 6 хил. пр.н.е.), както и от халколита (тогава се срещат още и сечива от жадеит или омфацит; 5 хил. пр. н.е.), са разкрити главно в България, както и в някои други балканска страни. Това дава правото да се въведе една от първите специфични минерални култури в света - Балканска нефритова култура. В центъра на Кърджали е открит зооморфен нефритен амулет с формата на свастика, датиран от 6 хил. пр.н.е. (ранен неолит). Подобен е намерен в Слатина и на други места на Балканите.[7]

Китай

[редактиране | редактиране на кода]
Дракон от нефрит, династията Хан, (202 г. пр.н.е. – 9 г.))
Голям нефрит на показ в музей в Хотан
Нефрит в камион в Хотан, 2011 г.

Нефритът се приема, че се обработва още от края на 8 хил. пр.н.е. (култура Сяонаншан) и края на 7 хил. пр.н.е. (култура Синлунва) в североизточен Китай. По-късно, прочути нефритови култури са Хоншан и Лянджу. През новокаменната епоха ключовите познати източници на нефрит в Китай за сечива и церемониални предмети се намират във вече изчерпаните находища при делтата на Яндзъ и в района на Ляонин.[8] Използван е за направата на най-различни предмети – от декоративни домашни предмети до погребални костюми. Минералът е считан за „императорски скъпоценен камък“. Още от най-ранните китайски династии най-използваните находища на минерала са не само тези в Хотан в Синдзян, но и в Шънси. В тези райони бели и зеленикави нефрити се добиват не само в малки кариери, но и под формата на малки камъчета в реките, течащи от Кунлун на изток към Такламакан. В Императорския дворец те са преработвани в обекти на изкуството от квалифицирани занаятчии, тъй като нефритът е имал по-висока цена от златото и среброто. Нефритът става национален символ и любимия материал на китайците за изработка на разнообразни обекти.[9]

В историята на изкуството в Китайската империя нефритът има специално значение, сравнимо с това на златото и диамантите на запад.[10] Нефритът е използван за фини обекти и ритуални фигури, както и за декорация на гробове на висши членове на императорското семейство.[10] Поради това си значение и издигащата се средна класа в Китай, най-добрият нефрит, заради мраморно белия си цвят, се продава на цена, десетократно по-висока в сравнение с тази от преди десет години.[11]

Жадеитът със своите светли изумрудено зелени, розови, лавандулови, оранжеви и кафяви окраски е внесен от Бирма в Китай едва след 1800 г. Бързо става почти толкова популярен, колкото нефрита, и става предпочитан сред новите богаташи на династията Цин, докато учените все още имат силна привързаност към нефрита, който те считат за символ на благородство.

„Изумруденият Буда“ в Банкок е изработен от жад

Индия

[редактиране | редактиране на кода]
Кама с дръжка от жадеит, Индия, XVII – XVIII век

В средновековна Индия различните ислямски култури обработват нефрит и жадеит в разнообразни битови изделия и като орнаменти за украса. Джайнисткият храм в Коланпак, Андхра Прадеш, Индия е дом на 1,5-метрова скулптура на Махавира, която е изваяна изцяло от жад. Това е най-голямата скулптура в света, направена от монолитен къс жад. Индия също е известна със занаятчийската си традиция за използване на големи количества зелен серпентин или фалшив жад, добиван основно в Афганистан за производството на бижута и орнаменти.[6]

Корея

[редактиране | редактиране на кода]

Използването на жадеит и други зелени минерали е дългогодишна традиция в Корея. (ок. 850 г. пр.н.е. – 668 г.). Жад може да се намери в малки количества около полуземлянки и погребения. Занаятчийското производство на малки жадеит във формата на запетайка или тръба в южните части на Корея води началото си между 850-550 г. пр.н.е.[12] След като държавите на Корейския полуостров се обединяват през 668 г., широката популяризация на смъртни ритуали, свързани с будизма, водят до спад в използването на минерала при погребения.

Нова Зеландия

[редактиране | редактиране на кода]

Нефритът в Нова Зеландия играе важна роля в културата на маорите. Счита се за таонга или съкровище, а използването му е защитено и внимателно наблюдавано. Намира се само на Южния остров, който на маорски е познат като Te Wahi Pounamu – „Мястото на зеления камък“.

От него се правят инструменти, оръжия и орнаменти, по-конкретно тесли, тояги и медальони. Вярва се, че имат собствена мана и се поднасят като дарове при сключване на важни споразумения. Нефритените бижута с маорски дизайн са широко популярни сред местни и туристи, въпреки че част от използвания нефрит вече се внася от Британска Колумбия и другаде.[13]

Канада

[редактиране | редактиране на кода]

Нефритът за пръв път е идентифициран в Канада от китайски заселници в Британска Колумбия през 1886 г. По това време е считан за безполезен, тъй като се е търсело злато. Минералът е комерсиализиран в Канада едва през 1970-те години.[14]

Мезоамерика

[редактиране | редактиране на кода]

Жадеитът е рядък и ценен материал в доколумбова Мезоамерика. Единственият източник, от който различни туземни култури като олмеките и маите добивали жадеит, бил долината на река Мотагуа в Гватемала. Жадеитът е бил елитна стока и обикновено е бил гравиран по различни начини, било за изписване на йероглифи, или оформян със символични фигури. Материалът е бил натоварен с много символика и често се е използвал при представянето на идеологични обичаи или ритуали.

Русия

[редактиране | редактиране на кода]

В Русия нефрит се добива на различни места в Източен Сибир и най-вече в Саянските планини. Основните находища се намират в Бурятия, а добивът основно отива за износ в Китай. Добивът започва през XIX век. В Русия се използва за изработка на дребни украшения и сувенири, но също и за вътрешна облицовка и украса на руски православни храмове. Имало е идея от нефрит да се изработи саргокофаг за император Александър III, но не се стига до реализация.

Узбекистан

[редактиране | редактиране на кода]

От нефрит са изградени саркофазите на Тимур (Тамерлан) и на неговите две съпруги, намиращи се в неговата гробница в Самарканд.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Руслан Костов. Основи на минералогията. София, Pensoft, 2000. ISBN 954-642-091-3. с. 202.
  2. ↑ Online Etymology Dictionary // Etymonline.com.
  3. ↑ Easby, Elizabeth Kennedy. Pre-Columbian Jade from Costa Rica. (1968). André Emmerich Inc., New York
  4. ↑ Liu, Li. The Products of Minds as Well as Hands: Production of Prestige Goods in Neolithic and Early State Periods of China. Asian Perspectives 42(1):1 – 40, 2003, с 2.
  5. ↑ Grande, Lance, Augustyn, Allison. Gems and Gemstones: Timeless Natural Beauty of the Mineral World. University of Chigaco Press, 2009. ISBN 978-0-226-30511-0. с. 216.
  6. 1 2 Hunter, Sir William Wilson and Sir Richard Burn, The Imperial Gazetteer of India, Vol. 3, Oxford, England: Clarendon Press, Henry Frowde Publishers (1907), с. 242
  7. ↑ Нефритени свастики в България
  8. ↑ Liu, Li 2003:3 – 15
  9. ↑ Martin, Steven. The Art of Opium Antiques. Silkworm Books, Chiang Mai, 2007
  10. 1 2 Jade Архив на оригинала от 2005-05-07 в Wayback Machine.. Gemstone.org
  11. ↑ Jacobs, Andrew. Jade From China’s West Surpasses Gold in Value // The New York Times. New York, NY, New York Times Company, 20 септември 2010.
  12. ↑ Bale, Martin T. and Ko, Min-jung. Craft Production and Social Change in Mumun Pottery Period Korea. Asian Perspectives 45(2):159 – 187, 2006.
  13. ↑ Salt, Donn, 1992, Stone, Bone and Jade – 24 New Zealand Artists, David Bateman Ltd, Auckland.
  14. ↑ In Depth Green With Jade // Canadian Geographic. Архивиран от оригинала на 6 ноември 2014. Посетен на 13 октомври 2017.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jade в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жад&oldid=12851808“.