Амулет
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |

Амулет или талисман в древните религии и съвременни традиционни култури се нарича предмет, за който се вярва, че отблъсква вредните влияния и злите сили или че закриля носещия предмета. Възможни етимологии: нося, отклонявам (от арабски), отблъсквам (лат.). Най-често се носи като колие на врата, но са възможни и много други начини на носене – както скрити, така и на показ – вшиване в дреха, на пръстен, гривна или обеци.
Като амулети се носят фигурки на хора, животни или растения, модели на предмети, камъни, монети, а понякога надписи със свещени слова. В повечето случаи свещени предмети служат и като амулети – образи на божества, свещени растения или свещени животни, религиозни символи и др.
Амулети в Древен Египет[редактиране | редактиране на кода]
Амулетите са познати на почти всички древни религии, но са изключително популярни в Древен Египет. Освен че са носени от живи хора, амулетите са съпровождали и телата на мумиите. Жреците балсаматори задължително са поставяли множество малки фигурки между лентите, с които са увивали балсамираните тела.
Някои от най-често срещаните египетски амулети са свещеният египетски скарабей, „Окото на Хор“ Уаджет, знакът на живота „Анх“, душата птица и др. Изображения на богове също служат като амулети – Хор, Бес, Тот, лъвоглави богини и др. Египетските амулети са изработвани от скъпоценни метали, скъпоценни и полускъпоценни камъни, цветна паста и други изящни материали.
Амулети в юдейската практика[редактиране | редактиране на кода]
Поради забраната за използване на изображения, юдейските практики акцентират върху словата амулети. Особено популярен е еврейският „талейсим“ (talleisim) – кутийка, съдържаща молитвен текст, която правоверните юдеи носят привързана на челото си към тфилина. От него произлиза другото име на амулета – талисман.
„Давидовата звезда“, позната като задължителен белег на евреите по време на нацистките преследвания, също е носена като юдейски амулет, макар че по произход се смята символ на Давидовата династия.
Амулети в християнската практика[редактиране | редактиране на кода]
Амулетите са популярни в епохата на ранното християнство и особено сред неканоничните секти. Амулетите, употребявани в гностическите секти вероятно се дължат на силното влияние на древноегипетската религия при формиране на вярванията и практиките им. Някои християнски секти са били повлияни от езическите орфически религиозни вярвания, както показва любопитният амулет с прикован на кръст Бакхически Орфей.
В българският фолклор[редактиране | редактиране на кода]
Според българския фолклор[1] безстеблената решетка варди от зло и носи божията благодат в дома, а цветът и набожда злото на острите си бодлички. Според предание с него самодивите си цедели млякото, от където са останали и имената му цедка и самодивско цвете.
Амулети в ислямската практика[редактиране | редактиране на кода]
Популярни амулети в исляма са т. нар. „Ръце на Фатима“, „Окото на Мохамед“ и др.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Ръцете на Фатима, ХІV-ХV в., Андалусия, Испания
Старозаветният първосвещеник Аарон с молитвена кутийка на главата, руска икона от XVIII в.
Назар, амулет срещу уроки, характерен за Турция и региона
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Решетката в българския фолклор, архив на оригинала от 7 юни 2017, https://web.archive.org/web/20170607173358/http://charm-bg.com/statii/Bezsteblena-reshetka-vardi-ot-zlo-i-nosi-Bozhiyata-Blagodat-v-doma.html, посетен на 2015-08-19